Проф. Светла Коева: За науката не е важно дали си мъж или жена

Светла Пенева Коева е доктор по филология (Общо и съпоставително езикознание - математическа лингвистика) и професор в Института по български език при БАН, където е ръководител на Секцията по компютърна лингвистика и заместник-директор. Чете лекции по синтаксис на българския език в Пловдивския университет „П. Хилендарски”, както и лекционните курсове Увод в компютърната лингвистика и Съвременни лингвистични теории към Магистърската програма Компютърна лингвистика, Интернет технологии в хуманитаристиката към Факултета по славянски филологии на СУ „Свети Климент Охридски" и към бакалавърската програма Лингвистика с информационни технологии в Пловдивския университет „П. Хилендарски”. Ръководител е на четирима докторанти и над петнадесет дипломанти.

Светла Коева е автор на пет книги, два учебника, четиринадесет студии (включително в списания с ISI импакт-фактор) и над осемдесет статии (публикувани в национални и международни списания - включително с ISI импакт-фактор, сборници с научни трудове и сборници от конференции), свързани с описанието на морфологията и синтаксиса на българския език, предимно от гледна точка на компютърната лингвистика. Редактор и съставител е на три сборника, издадени в чужбина, и шест - в България.

Комфортно ли се чувстват жените в науката у нас? Има ли равнопоставеност?  
В езикознанието – да. Дори спокойно може да се каже, че жените преобладават. Що се отнася до компютърната лингвистика – работят смесени екипи от лингвисти, компютърни лингвисти, програмисти, логици, математици и това предполага комплементарно участие, както на жени, така и на мъже. Всъщност обичам да казвам, че за науката не е важно дали си стар или млад, а дали си способен или не, а ако си способен – дали искаш да го направиш – или не. Спокойно „стар” и „млад” може да се замени с „мъж” и ”жена” и ще бъде вярно.    

Успява ли българската наука да следва световните тенденции, има ли достатъчно международно сътрудничество? Какво още може да се желае, отвъд финансирането?  
Аз съм ръководител на Секция по компютърна лингвистика в Института за български език към Българската академия на науките. За последните десет години в нашата секция са създадени редица електронни езикови ресурси за български език – Българският национален корпус, Българският wordnet, Българският framenet и програми за тяхната обработка – за автоматично разпознаване на част на речта, на значение на думата, за проверка на правописа и граматиката на български текстове и др. Тези езикови ресурси и програми са на европейско равнище като върху тях са работили относително малък брой хора при относително ниско финансиране. В момента работим по два европейски проекта: CESAR: Central and South-east european Resources, който ще направи достъпни множество езикови ресурси и програми за български, и ATLAS: Applied Technology for Language-Aided CMS, който е насочен към създаването на система за публикуване и поддръжка на електронно съдържание на различни езици в интернет. Имаме и три проекта, финансирани от Фонд „Научни изследвания”. Моята теза е, че ако се работи успешно в дадена област, резултатите и финансирането в даден момент започват да се случват едновременно.  

Има ли място за млади хора в българската наука, според Вас?  
Да, има. В нашата секция аз съм най-възрастната, преди един месец навърших 50 години, снимката, която Ви изпращам е от края на месец юни. Повечето ни сътрудници (общо 18 на брой) са под 35 години, имаме двама души, които са защитили докторат в чужбина и са избрали да работят при нас.  

Разкажете ни за най-любопитния случай от Вашите години в БАН?  
Не мога да реша какво да разкажа. Може би най-лошият ни опит е с недобросъвестни журналисти, които не искат да вникнат в същността на нашата работа и го отразяват по некомпетентен начин – например много се смяхме на  следния цитат от публикация в пресата след посещение по запознаване с част от работата на нашата Секция: „Оказа се, че е много трудно компютърното напасване със 17 европейски езици, което е предвидено в международен проект на екип от секцията. Преводът трябва да е квалифициран, да избягва двусмислия там, където една дума има повече от две значения, например. Програмистите вече са минали няколко етапа от напасването на различните параметри на езика.”  

За какво мечтаете?
Скоро на въпроса какво искам да правя след пет години отговорих „Същото, но по-добре.” Искам да имам повече време за истинска изследователска работа, а да не се боря непрекъснато за постигането на нормални условия за работа и нормално заплащане на труда на екипа ми. 

Какво пожелавате на българските жени?
Да са все така най-красивите момичета, най-прекрасните майки и най-успешните професионалисти!

Прочетете още:

• Подкрепят жените в науката с 5 000 евро
• „За жените в науката“ започва второто си издание в България
•  Д-р Елка Кралева: Наука се прави с пари и с подкрепата на политиците
• За първи път 2 млади българки получиха стипендии „За жените в науката“