„Свещената хагада“ – Джералдин Брукс

От Австралия до Балканите
Джералдин Брукс е родена и израснала в Австралия. След като завършва Университета в Сидни с бакалавърска степен по изкуства, първоначално работи като репортер за Сидни Морнинг Херълд. Тя печели магистърска програма по журналистика в Колумбийския университет, а след дипломирането си става член на екипа на Уолстрийт Джърнъл, отразявайки военните конфликти в Средния изток, Африка и Балканите.
Сблъсъкът й с ислямската култура става повод за написването на първата й документална книга. В „Деветте части на желанието: тайният свят на мюсюлманките“
Джералдин Брукс разглежда социалните, културните и религиозните фактори, оказали влияние върху начина на живот на жените от ислямския свят. Три години по-късно журналистката издава втората си книга, в която се връща към детството си. В „Писма от чужбина“ тя публикува част от кореспонденцията, която е водила със свои връстници от цял свят. Години по-късно австралийката решава да открие тези хора, да разбере как е протекъл животът им и да включи историите им в книгата.

Как се печели „Пулицър“
Първият роман на Джералдин Брукс носи заглавието „Годината на чудесата“ и разказва за героичния подвиг на едно обикновено момиче, живяло по времето на чумната епидемия през 1666 г. В следващия си роман – „Марч“, авторката представя своята версия за преживяванията на бащата от романа „Малки жени“ на Луиза Мей Алкот по време на Гражданската война. За тази книга писателката печели награда „Пулицър“ за белетристика през 2006 г. Но сред широката аудитория Джералдин Брукс става много популярна авторка едва след публикуването на „Свещената хагада“. Историята на еврейския кодекс се превръща в едно от най-продаваните заглавия за 2008 г. и оглавява класациите за бестселъри по цял свят. „Свещената хагада“ е преведена на почти 30 езика.
В момента Джералдин работи по следващия си исторически роман. На въпроса защо черпи вдъхновение за книгите си от миналото, тя отговаря: „Историята ни е дала тежки уроци, от които трябва да се поучим. Във времена на война и изпитания са живели обикновени хора, показали изключителна смелост и сила на духа, които да ни послужат за пример“.

Джералдин Брукс е омъжена за журналиста и писател Тони Хорвиц, с когото имат двама синове. Любопитното е, че Тони също е носител на наградата „Пулицър“, но в раздела национален репортаж.

За „Свещената хагада“
Консерваторката на ценни книги Хана Хийт е поканена в Босна да изследва средновековна реликва. Ръкописът се нарича Сараевската хагада и представлява еврейски молитвеник с изключително редки илюстрации.
В хода на работата Хана забелязва дребни детайли, които разкриват невероятната история на хагадата от деня на създаването й до наши дни. Крило от пеперуда ни пренася в Босна по времето на Втората световна война, когато мюсюлманин рискува живота си, за да спаси книгата от ръцете на нацистите. Липсващият орнамент ни отвежда във Виена през 1609 г., а петната от вино ни връщат в епохата на Инквизицията, когато католически свещеник опазва хагадата от аутодафе. Белият косъм разкрива съдбата на загадъчната мавританка, сътворила илюстрациите. В лабиринта от лични драми и исторически събития проблясва прозрението на авторката за дълбоката морална стойност на хагадата: „Да си човек означава много повече от това да си евреин или мюсюлманин, католик или православен“.
Вдъхновен от истинската история на реално съществуващия еврейски кодекс, „Свещената хагада“ е изключителен роман за духовното оцеляване, толерантността, непреходността на изкуството и различните измерения на любовта. Джералдин повежда читателя на незабравимо пътуване във времето, като пресътворява умело атмосферата на цели епохи и култури.

Сараевската хагада – символ на етническия мир
Хагада е талмудски религиозен сборник, който разказва за бягството на еврейския народ от Египет. По традиция родителите четат откъси от семейната хагада на децата си край пасхалната празнична трапеза. Уникален исторически и културен артефакт, Сараевската хагада датира отпреди повече от 500 години и понастоящем се съхранява в Националния музей в Сараево. Тя съдържа 109 страници и 34 илюстрации, което я прави уникална, защото през XV в. религиозните догми са забранявали поместването на изображения в такъв род книги. Две от илюстрациите – изображение на Земята като сфера и рисунка на човешка фигура, която противоречи на талмудската традиция – са единствени по рода си от периода, когато са били създадени. Оцеляването на хагадата я превръща в нещо много повече от исторически и културен феномен. За жителите на Босна и Херцеговина тя олицетворява надеждата за етнически мир на Балканите.

Човек не трябва да съди за другите по тяхната религия или етническа принадлежност
Интервю с Джералдин Брукс

Как научихте за Сараевската хагада?
Като репортер на Уолстрийт Джърнъл отразявах операциите на ООН в Сараево. Беше в началото на деветдесетте години, по време на обсадата на града. Чух мои колеги да коментират ценен еврейски кодекс от XV в., който е бил на съхранение в Босненския музей. Реликвата беше изчезнала и никой не знаеше къде се намира. Според някои слухове, правителството беше продало хагадата, за да купи оръжие, според други, са я откраднали от Мосад.

Тогава хагадата все още ли беше в неизвестност?
Да, и аз смятах, че никога няма да бъде намерена, защото хиляди книги бяха изгорени по време на обсадата. По-късно истината излезе наяве и се оказа по-приятна от слуховете: в началото на войната мюсюлмански библиотекар е имал смелостта да влезе в музея, да вземе книгата от сейфа и да я отнесе на по-сигурно място.

Кога разбрахте какво точно се е случило? Според вас какви са причините Сараевската хагада да оцелее през вековете?
В края на войната хагадата беше показана на седер в еврейската общност в Сараево. Не спирам да се удивлявам как тази малка книжка винаги е попадала в добри ръце, а много други ръкописи са нямали този късмет. Бях силно заинтригувана, че тази хагада е била създадена в Испания в период на етнически мир, рязко приключил през 1492 г., и след няколко века се е озовала в Сараево – град, в който взаимната нетърпимост е довела до унищожителни сблъсъци. Дори когато в тези общества мултиетническият модел на разбирателство е бил разрушен, е имало достойни хора, които са се опитвали да се противопоставят на случващото се по всевъзможни начини. Сякаш историята на хагадата се е повтаряла циклично.

Тази история учи ли ни на етническа и религиозна толерантност?
Да. В много общества различни етноси съжителстват в мир и сговор. И по някакви причини започва да се надига вълна от страх и омраза, от нуждата да демонизираме другите. Тази вълна залива цялото общество, унищожавайки нормалния и спокоен начин на живот. Впоследствие в такива общества започва да се наблюдава културен, морален и икономически упадък. Най-лошото е, че това се е случвало непрекъснато – Инквизицията, нацистите, сръбските крайни националисти... Вярвам, че човек не трябва да съди за другите по тяхната религия или етническа принадлежност.

Видяхте ли лично Сараевската хагада?
О, да. Дочух, че ООН субсидира консервацията на Сараевската хагада. И успях да издействам да ме пуснат в стаята, където работеше експертката. Много се вълнувах. Усещах и напрежение, защото работата по хагадата протичаше под строгата охрана на босненската полиция, тайните служби и ООН. Наблюдавах методичните и прецизни движения на консерваторката. Забелязах, че особено внимателно изучаваше подвързията. Когато намери нещо подобно на троха, възкликна въодушевено, че химическият анализ ще разкрие много подробности, и сложи трохата в пликче. Тогава ми хрумна структурата на романа: консерваторката ще намира незначителни на пръв поглед неща в подвързията, които ще разкрият историята на хагадата.

Вече сте работили по „Свещената хагада“, когато сте спечелили „Пулицър“ за „Марч“. Получаването на такава престижна награда отрази ли се на начина ви на писане?
Работех по „Свещената хагада“, преди да започна да пиша „Марч“. Много се затруднявах с главата, в която действието се развива през Втората световна война, защото исках да разкажа история от онова време, която е слабо позната на читателите. Проучванията напредваха твърде бавно, когато ми хрумна идеята за „Марч“. Бях напълно наясно какво ще представлява книгата и просто я написах. Изненадата „Пулицър“, както я нарече деветгодишният ми син, се отрази на писането ми само в това, че временно бях откъсната от работата си поради големия интерес към „Марч“. След няколко седмици приятната суматоха утихна и отново седнах на бюрото си и продължих да правя това, което винаги съм правела – да се старая да пиша по най-добрия начин, на който съм способна.

Какво ви вдъхнови да създадете образа на Хана?
Обичам да пиша в първо лице, защото в една книга за мен най-важен е основният глас. Дълго се мъчих върху първоначалната идея консерваторката да е босненка. Харесва ми начинът на изразяване на хората в Сараево – зад саркастичното им остроумие се крие изумителната способност да преодоляват тежки житейски трагедии. Но просто не можех да намеря този глас, да се изразя посредством него. Изведнъж ми хрумна идеята консерваторката да е австралийка, тогава със сигурност можех да се настроя на нейните честоти. Образът на Хана оживя и в резултат на това сюжетната линия, която замислях като схематична рамка на общия замисъл, прерасна в съществена част от книгата.

При изследванията на находките в хагадата Хана се уповава на впечатляващи с ерудицията си специалисти. Каква част от написаното отговаря на действителността и каква е плод на въображението ви?
Посетих лаборатории, интервюирах учени и консерватори, наблюдавах работата им. Все пак да не забравяме, че „Свещената хагада“ е художествен роман, а не научен труд, и специалистите ще забележат, че на едно-две места съм си позволила малки волности.

Какъв е лайтмотивът на творчеството ви?
Аз пиша за хора, поставени пред труден избор в смутни времена. Интересувам се дали те ще проявят силните си качества, или тъмната страна в тях ще надделее, дали ще действат според моралните си ценности, или ще ги пренебрегнат.

Отзиви

„До безспорните хитове в жанра – „Името на розата“ и „Шифърът на Леонардо“ – вече се нареди и трети шедьовър. Това е „Свещената хагада“ на Джералдин Брукс. Романът е интелигентен, оригинален, с дълбок смисъл и отлично написан.“
Уошингтън Поуст

„Книгата е страхотна от първата страница до самия край. Брукс притежава невероятен талант.“
Пъблишърс Уикли

„Джералдин Брукс прекрасно съчетава реални факти и богато въображение. Брилянтен сюжет и интересна структура, която авторката постига, преплитайки историята на Сараевската хагада с тази на главната героиня.“
Букмаркс

„Романът пламенно защитава изконни ценности – като толерантността, състраданието и непредубедеността. Брукс оставя за бъдещите поколения мъдро послание, почерпено от миналото.“
Чикаго Трибюн

„Интелигентна, поучителна, интересна, задушевна.“
Бостън Глоуб

На книжния пазар у нас от 14.05.2010 г.
Обем: 400 стр.
Корична цена: 14,95 лв.

* * *

„Разказвачът“от Марио Варгас Льоса
“Математик ли е Бог?” – Марио Ливио
“Оцелелите от Атлантида” – Франк Джоузеф