„Митът за дисциплината“ – Алфи Кон

Кои са новите методи за дисциплина?
Алфи Кон – известен преподавател и автор на повече от десет книги на тема образование, родителско и човешко поведение, разглежда въпроса за дисциплината в училище в своя бестселър „Митът за дисциплината“ (ИК „Изток-Запад“). Целта на книгата е да предложи някои алтернативи на традиционните цели и методи на дисциплината в училище като опровергае всеобщото схващане, че строгият ред, като традиционен подход към учението, е начинът да се възпитават подрастващите.
Строгият ред по време на учебния процес не винаги води до желаните от учениците и техните родители резултати. Дисциплината (поне в общоприетия смисъл на думата) може да бъде сериозна пречка пред целите, които учителите поставят на нашите деца. Стилът на обучение от типа „слушай какво говори учителят“, „запомни тези факти“ и „всеки да си гледа в собствената тетрадка“ вече е остарял и се счита за погрешен. Целта на дисциплината почти винаги е децата да съблюдават изискванията на възрастните. Отговорността за установяване на контрол в класната стая обикновено се пада изцяло на учителя. Стремежът към контрол го принуждава да се концентрира върху поведението на учениците и да се стреми да го променя, когато го счита за неприемливо. За целта учителят възлага на учениците задължения, налага им правила и последствия. Този модел се основава на някои изключително негативни убеждения за природата на децата.
Вместо да набеждава учениците за непоправими, или пък учителите за недостатъчно добри професионалисти, „Митът за дисциплината“ предлага по-съвременни алтернативи. Тези „нови методи за дисциплина“ са изпълнени с приказки за мотивация, отговорност, достойнство, сътрудничество и самоуважение, които в голяма степен напомнят на стандартната едновремешна дисциплина. Целта на автора не е само да критикува статуквото, да тълкува и анализира, а да предложи рамка, която да помогне на учители и администратори да променят начина си на работа. „Митът за дисциплината“ предлага дългосрочни резултати, а не краткосрочни решения като инструменти за контрол. Книгата показва позитивен начин да се помогне на децата да станат добри хора...

Откъс:
Преди няколко години реших да започна да наблюдавам как изключителните учители работят в клас. Когато по време на някое пътуване ми оставаше свободно време, издирвах местни преподаватели, за които се говореше, че правят интересни неща, и ги молех да присъствам в часовете им. Особено ме вълнуваше начинът, по който поддържаха дисциплината. Предполагах, че от надарените практици ще науча повече за справянето с лошото поведение, отколкото от четене на книги.
Както се оказа обаче, почти не можах да видя как тези учители правят чудеса с учениците, които създават проблеми, защото в техните часове децата като че никога не се държаха зле. Очевидно все попадах на дни, в които цареше необикновена хармония или пък просто не оставах достатъчно дълго. Скоро обаче ми просветна, че това явление не може да се отдаде просто на случайността. Тези класни стаи се характеризираха с хронично отсъствие на проблеми.
Дори в училищата, където дисциплината се налага чрез изпращане на учениците при директора, директорите са наясно, че някои учители почти никога не се нуждаят от подобна намеса.
Защо? Сигурно е въпрос на късмет – всяка година спойката на класа, специфичните особености на групата и начинът, по който членовете си взаимодействат, са различни. Как така обаче всеки септември класовете-мечта се падат все на едни и същи учители?
Явно трябва да се замислим за самите учители, а не за класа, който им се е паднал. Те сякаш правят нещо, което намалява вероятността учениците им да изпитват желание или необходимост да безпокоят околните с поведението си. По време на посещенията си бях силно впечатлен не само от това, което учителите правеха и постигаха, а и от това, което те не правеха.
Те не съсредоточаваха усилията си върху поддържането на строга дисциплина.
Това се дължеше отчасти на факта, че бяха заети с нещо по-добро и то осуетяваше появата на проблеми. Имаше обаче и още една причина: дисциплината (поне в общоприетия смисъл на думата) бе сериозна пречка пред целите, които тези учители си поставяха. Беше ми необходимо известно време, за да стигна до този извод и да обясня защо. Именно това е целта на настоящата книга. Тя може не само да влезе в конфликт с убежденията ви, но и силно да ви разстрои. В нея поставям пред мениджмънта на ученическия клас същото предизвикателство, което други книги са поставяли пред стария стил на обучение от типа „слушай какво говори учителя“, „запомни тези факти“, „попълни точките“ и „всеки да си гледа в собствената тетрадка“ (Иронията е, че въпреки острата критика, която отправят към традиционния подход към ученето, мнозина продължават да приемат по подразбиране начина, по който се гледа на учебната част.)
Целта на дисциплината или мениджмънта на ученическия клас е почти винаги следната: децата да съблюдават изискванията на възрастните. Приема се за даденост, че учителят носи отговорност да установи контрол в класната стая и да не го изпуска.
Стремежът към контрол го принуждава да се концентрира върху поведението на учениците и да се стреми да го променя, ако го счита за неприемливо. За да постигне тази промяна, учителят обикновено прибягва до някакъв външен стимул, т. е. определен вид награда или наказание.
Този модел е ориентиран главно към учителя; в него върху учениците се възлагат очаквания, налагат се правила и последствия. Той се основава на някои изключително негативни убеждения за природата на децата. Когато нещо в тези класни стаи се обърка – а това става често – вината рядко се търси в подхода.
Вместо това децата биват набеждавани за непоправими, или пък учителите – за недостатъчно твърди или недобри професионалисти. „Погледнете на какво приличат училищата!“ надигат вой критиците в областта на образованието. „Трябва да“... затегнем контрола – т. е. да продължим още по-упорито в същия дух. Става така, че колкото повече дисциплинираме децата, толкова повече се налага да ги дисциплинираме. Колкото повече се разочароваме от методите за мениджмънт на ученическия клас, толкова повече нараства търсенето за такива методи.
Можете да бъдете сигурни, че книгата, която държите, няма да предложи поредния метод за налагане на дисциплина, който да прилагаме ведно с вече съществуващите такива. Не мисля, че ни трябват още подобни методи – не и след като вече разполагаме със „Строга дисциплина“, „Последователно управление и дисциплина чрез сътрудничество“, „Дисциплината на XXI в“. и няколко метода, наречени „Позитивна дисциплина“, „Дисциплина с достойнство“, „Дисциплина с любов и логика“, както и подходи, които описват дисциплината като разумна, внимателна, ефективна, новаторска, израз на сътрудничество или здрав разум, нестресираща и творческа (изредени по азбучен ред). Някои от тези методи са изключително деспотични и подтикват учителите да създават строги правила и да принуждават децата да се съобразяват с тях. Най-доброто, което може да се каже в случая, е, че те поне са недвусмислени: човек знае точно какво ще го сполети. Това обаче не винаги важи за така наречените от мен „нови методи за дисциплина“. Те са изпълнени с приказки за мотивация, отговорност, достойнство, сътрудничество и самоуважение. Вгледайте се внимателно в предписанията на книгите и видеоматериалите, които представят тези методи, и ще откриете изумителна прилика със стандартната едновремешна дисциплина.
Необходимостта от внимателен анализ на тези подходи и на неформалните практики за мениджмънт на ученическия клас, използвани от учителите, е причината, поради която написах тази книга.

Корична цена: 12 лв.

Прочетете още:

• „Всичко започва от детството“ – Стела Даскалова
• “Как да общуваме с детето. Продължение” – Юлия Гипенрейтер
• „Как децата учат“ – Джон Холт
• „Характерът на вашето дете“ от Олга Шелопухо
• “Детското приятелство и неговият смисъл” – Елизабет Хартли-Бруър