Великден е един от най-почитаните християнски празници. Според народните традиции дните от Цветница до Великден са празнични дни като най-тачени са сряда, четвъртък и петък. На великата сряда не се работи.
На този ден по планинските райони децата ходят в гората за здравец и вият китки, които приготвят за другия ден – Великия четвъртък. Тогава ги разнасят на съседи и роднини за здраве. На Велики четвъртък преди да изгрее слънцето, се слагат две червени яйца в сито, постлано с ален плат и се поставят на изток.
Щом слънцето се появи – да ги види. Червеното великденско яйце играе важна роля при баенето и лекуването. За това на този ден не се работи. По обичай жените стават рано, боядисват яйца, месят се обредни хлябове. За оцветяване на яйцата са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика – оранжева, зелено – с коприва, жълто – с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
На Велики четвъртък става подновяването. Къща без квас не трябва да остава, защото берекетът си отива с нея. С кваста се замесват хлябовете. Обредният хляб, който се меси за Великден се нарича Боговица или Великденски кравай. Също така се замесват и козунаци.
На трапезата за Великден се сервират яйца, обреден хляб, козунаци., зелени салати с репички, супи от дреболии на птици, печено агнешко, сладка баница, великденски курабии.
Ресторант “Хаджидрагановите къщи” – гостоприемство по български! www.kashtite.com