Ива Дойчинова: Мечтая за нови и различни преживявания

Защo решихте да се присъедините към кампанията на Уницеф?
По най-простичката човешка причина – да помогнем на дечица да живеят. За тетануса преди това знаех само, че е отдавна преодолян в по-голямата част на света с евтина и отдавна измислена ваксина. Нямах престава, че тази болест е толкова жестока и засяга най-малките бебета. В бедните страни жените раждат в колиби, направо върху пръстта, а пъпната връв се реже с подръчни инструменти. Инфекцията прониква точно по този начин – през пъпчето и малкото човече за часове се парализира... Престава да плаче, да диша и буквално за дни изгасва тихо. Затова наричат тетануса “тихият убиец” – много е страшно, когато го видиш.  А за нас – българските майки и татковци е лесно да спасим детски живот просто като купим пелени с логото на УНИЦЕФ. Така освен за комфорта на своето бебе помагаме и за една животоспасяваща ваксина за детенце от бедните страни. Лесно, просто и човешко е да направим този избор.

Като посланик на добра воля вие бяхте на посещение в Африка миналата година. Какво ви впечатли най-много там?
Волята на африканците за живот. Те са много красиви и лъчезарни хора, способни на голяма битка  в името на децата си. Африканците създават голямо поколение- понякога 10-ина и повече деца -  и всяко от тях гледат с много любов и грижа. В същото време животът им е много примитивен, свързан с природата и земята. Къпят се в реките, берат от плодовете на земята, нямат пътища, електричество,  медицинска помощ.  Атакувани са от много болести и стават лесна жертва на много от тях. Голяма част от децата им умират рано, а възрастните живеят средно до 40 години.  Изпращането на ваксини до тези места наистина е изключително трудно, а и опасно. Трябва да се осигури транспорт от УНИЦЕФ, хладилни чанти за осигуряване на ваксините, лекари, които ги поставят. Видях и голямата благодарност за съпричастието ни към тях. Те се радват на  всяко посещение на добра воля, танцуват и пеят в наша чест, показват с гордост красивите си деца. Тази част на света е като гузната ни съвест – рядко мислим за нея, предпочитаме да забравим. А е лесно да помогнем и честно да ги видим. Защото те в много отношения са по-добри и по-невинни от нас.

Мислите ли, че Европа и в частност, българското общество, разбира проблемите на Африка?
Трудно е да ги разберем, ако не ги видим. За много от нас Африка е далечна и екзотична представа, свързана със сафарита или опасност. От друга страна ние нямаме навика да даряваме на други хора, след като самите ние сме от беднат част на Европа и обикновено чакаме помощи. Напоследък обаче реагираме по нов начин и много зряло. Имах възможност да видя какво се случи на благотворителния концерт за децата на Хаити, организиран от бТВ. Бях на телефоните и се удивих колко много хора звъняха и искаха да помогнат.  Това се случи още преди година за децата на Африка, въпреки, че няма определено бедствие или конкретна криза – просто  реагирахме със сърце.  Родителите у нас дариха чрез закупуване на пелени от кампанията повече от  800 000 ваксини против тетанус. Това ни нарежда на водеща позиция на Балканите, въпреки че други страни са с много по-голямо население. Много се гордея с този факт, защото доказва, че сме щедри духовно и сме отворени за всички деца по света. От друга страна май точно ние – бедните можем да съчувстваме и да помагаме с по-голяма лекота. Спомням си Салма Хайек – глобалното лице на кампанията “1 опаковка = 1 ваксина”, която каза, че бедните мексиканци са отделяли много повече средства, отколкото богатите... Който знае и помни какво е мъка, помага по-често.

Вие сте активно работеща дама и майка. Как успявате да съчетавате професионалните си задължения със семейните?
Като повечето жени у нас – това ни е съдба.  Пък и кой е казал, че това е противоестествено? Семейното и професионалното ни поприще са просто част от живота на всяка от нас. Ето, и африканките кърмят, докато работят на нивата. А ние ходим на работа и отглеждаме деца. Помагаме и на възрастните си родители.  Имаме ли избор, за да си задаваме този въпрос? Стремежът е да намерим баланса, а и да успяваме да се чувстваме жени. За себе си мисля, че децата ми помагат в професията, а пък тя ми помага в отглеждането на децата. Никой не е съвършен, но въпросът е в това как се изживяват нещата, а не как някой ги оценява.

Кое е, според вас, основното предизвикателство пред българката днес?
Да осъзнае, че е на ход! Май жените се оказахме по-издръжливата част от човечеството, когато има кризи и преходи. Да действаме и да си вярваме.

Коя е по-голямата ви любов – радиото или телевизията?
Това, което правя в момента винаги е било най-важната ми любов. В момента денят ми е пракрасен заради телевизията, ако след време пак се върна в радиото – ще е по любов.

Денят ви започва с...
Чаша гореща вода. После вестници в интернет, подготовка за предаването и много рок музика в колата.

Любимо място за почивка?
Къде да е извън София. Без компютър, вестници, телевизия и т.н.  На зеленко и надалече.

За какво мечтаете?
Отново да отида в Африка някой ден. Или на място, лишено от цивилизация. За различни преживявания и нови преодолявания /на самата себе си/.

Вашето пожелание към читателките на Az-jenata.bg?
Да се наслаждават на цветята и чрез тях на живота. Всичко е толкова красиво и преходно като растенията. Но всяка зима е начало на нова пролет.