Госпожице, имате ли цели?

Целите... Това, към което човек се стреми, което трябва да осъществи. Въпроса обаче е, кое е това, което трябва да осъществи? Трябва да осъществи, това, към което се стреми, което беше целта, нали? Май пак се загубих сама в играта на думи или просто нещо не се връзва. „Човек трябва да осъществи, това, към което се стреми“. Това изречение кънти в главата ми. Трябва, ама ядец. Мразя трябва, ограничава те, задължава те, забранява ти. Някой обича ли да бъде ограничаван, задължаван, да му се забранява? Щото аз – хич. Обичам свободата, била каквато и да е. Всички я обичаме. Тя ни позволява сами да избираме, пожелаваме, мечтаем. Странно! Пробвайте тези три думи в съчетание със цел. Избирам цел, пожелавам определена цел, мечтая за, разбира се, заветната цел. Усещате ли зараждащият се конфликт в главата ми. BRAINSTORM – може би блестяща идея, може би обезумяване.

Е, следвайки тъъънка мисловна нишка, значи би трябвало да обичам и целта. Та коя беше тя? А, да. Човек се стремеше към нея, трябваше да я осъществи. Чувствам, че я обичам и май ще стана приятелка и с „трябва“. В крайна сметка „трябва“ те дисциплинира, сочи ти пътя и следи да не излизаш извън граница. Ооо, аз определено имам нужда от това. Та, решено е, с „трябва“ сме в приятелски отношения. И сега, да видим какво ще правим двете? Разбира се, ще мечтаем, желаем и преследваме цели.

Сега въпроса, който стои пред нас е пак за целите. Разбира се, че имам. Мечтая и преследвам толкова много неща, значи това са целите ми. Let me see... Искам да имам научна степен, сериозно, наистина искам и пожелайте ми го, хайде. Искам да преподавам в университет. Искам да напиша учебник по история, който да е функционален, на децата да им е интересно да учат по него. Ние, жените много добре знаем, че се запомня само това, което ни интересува, всичко останало усеща the power of delete. Какво още искам? Искам всичко, което съм научила за краткия си живот, да мога да го предам. Според мен най-голямото удоволствие от знанието е в споделянето. Та ето това искам, за това мечтая, това са ми целите.

Нека само за момент се опитам да си представя, какво ще е когато си осъществя целите. Затварям очи, вдишвам дълбоко, представям си и.... Чакай малко, нещо липсва. Стига! Пак ли? Не може да бъде? Сега пък ще трябва да търся какво липсва. Чудесно. Нека видим, всичко което съм пожелала се е сбъднало и въпреки това... Има нещо гнило в Дания, или пък в целите... Не те са моите цели и аз няма да ги подложа на ревизия. Те са добри, благородни, мамка му, избрала съм духовното и пак не съм щастлива. Нещо не ми е наред. Може би не съм казала най-важното, най-необходимото за да уцеля центъра на целта. Това го мога, това го могааа. Умея да стрелям отлично с лък. Винаги стрелям в сърцето на чучелото. Ами значи трябва да се прицеля и стрелям в сърцето. Да, верно в моето. Как не се сетих? Трябва и то да има цел. Ето защо не съм щастлива, то горкото не се стреми към никого и нищо. Стои си там забравено, цялото покрито с прах, оплетено в паяжините на самотата. Май е време да го почистя и да го пусна на свобода, а то само да избере целта си. Дали тогава ще бъда напълно щастлива? Не знам. Нека пробваме, нека и то помечтае, пък каквото стане... И ако ме питате или ви питат: „Госпожице, имате ли цели?“, то нека отговорим заедно с усмивка: „ДА! ТРЯБВА и вие да имате!“.

* * *

10 правила за по-усмихнат ден
Стив Харви и книгата наръчник за жени „Действай като жена, мисли като мъж”