Как магазините съблазняват децата

Търговците съблазняват децата по всички възможни начини. Има ли още родител, който да не се е уверил от собствен опит в това?

Дори смятам, че на евентуални предбрачни консултации, ако изобщо има някъде все още такива или пък вече пред свършен факт в училището за бъдещи родители, трябва да се впише специален предмет „Детето и магазините“. И все пак е добре този курс да се провежда когато детето е вече налице, защото ако е само хипотетична проекция, предполагам, че много потенциални родители ще се откажат от това скъпо удоволствие – родителството. И то само като калкулират лакомствата, които потенциално би трябвало да закупят, самоинициативно или под натиск за своето дете, до навършването му на пълнолетие. Останалите неща като дрехи, играчки и джунджурии дори не ги коментираме. Някои може би хвърлят толкова много пари за децата си, колкото биха им стигнали да обиколят света няколко пъти.

Как всъщност зарибяват децата в магазините?

Първото условие е децата да са запознати с продукта. Когато са малки всичко за тях е цветни пакетчета и шарени книжки. Влизат като в един цветен калейдоскоп, който могат да гледат, да съзерцават, без да го пожелават.

Спомням си когато водех детето с мен на пазар в близкото магазинче, то гледаше и гледаше и нищо не искаше, аз купувах продуктите, които ми трябваха и си тръгвахме – без бонбони, без шоколади, без каквито и да е лакомства.

Това се повтаряше всеки път и явно се стори крайно подозрително на продавача, който реши, че така не може повече да продължава – да влезе дете в магазина, без да опищи орталъка поне за едно бонбонче... И тогава приложи изпитания метод на зарибяване – почерпи детето с близалка. Същият трик използват и разпространителите на дрога, нали?

А тези малки същества са много умни, веднага включват – ехааа, тази цялата стена с шарени неща, всъщност била много вкусна и мога всеки път да си искам по нещо сладко.

И така се започва. След като децата разберат, че тези неща не са само за гледане, ами стават и за ядене, вече започват да се вторачват в шарените опаковки на нивото на очите им, да ги хващат в ръце и да искат да ги отнесат със себе си.

Ако детето ви започне да проявява такива желания става страшно, защото сте изправени пред дилемата всички да ви гледат с осъдителни погледи как изтръгвате от невинното ангелче някакво пакетче и го влачите към вратата – ще си кажат що за родител? А понякога битката с това ангелче, напомня на това да извадиш с голи ръце пакет бонбони от устата на разярено куче. Не знам дали всички кучета, но някои от тях определено си падат по забранените неща – също като децата. А си е страшничко, особено ако не си го научил да те слуша, може да те наръфа като нищо.

И като казах „куче“, да отбележа и ситуацията, която се наблюдава в някои големи магазини, хипер и супермаркети: Минавате през касата, и точно насреща е зоомагазинът, в който едно мъничко сладко кученце или зайченце гледа жално и чака някой да го купи... Да ти се скъса сърцето.

Затова ключовата дума отново се явява – възпитание. Освен на основните хигиенни навици и на още куп други неща, в днешно време е задължително да възпитаме детето от малко на финансова и пазарна дисциплина.

Единственият шанс да успеете в борбата срещу огромните вериги магазини и малките съблазнителни магазинчета е като просто не влизате в тях. Поне не с детето. Повечето от нас ще кажат – да ама е невъзможно, ако можеше децата да се връзват като кучета пред магазина щеше животът да е доста по-лесен, здравословен и нестресиращ. Да не говорим, че телевизионните реклами, пускани с оглушителен звук по време на детските филмчета допълнително нахъсват малките купувачи и те не само искат да опитат от цветните, лъскави вкуснотийки, но вече и знаят какво точно искат.
Искам от еди си кои шоколадчета и от еди си кои бонбони. И тогава идва ред на дипломацията, личната дисциплина и личния пример. И отново възпитание, възпитание, възпитание. Изпуснем ли ги на това ниво, когато желанията са сведени до бонбон или два, когато станат тийнейджъри проблемите ще избухнат като гейзер. Така че, първият тест са – бонбоните, успешно справяне с противопоставянето на зарибяването.

Може би хитрата хватка на дивата сврачка, е да побърза да ги зариби с нещо свое и алтернативно, нещо което да ги държи за дълго и да е позитивно!!!

* * *

Спестовник или разсипник?
Да даваме ли джобни на учениците и по колко?
За детето и играчките
Играчките – “колкото повече толкова повече... или”
Играчки Made in China