Изоставените деца – частно шоу и държавна визия

„Национален алианс Усмихни се с мен – родители и приятели на деца с увреждания“
Отворено писмо относно кампанията на УНИЦЕФ и БТВ

До госпожа Таня Радочай, представител на УНИЦЕФ за България
с копие до:
Министър председателя на р. България, г-н Бойко Борисов
Председателя на ДАЗД, г-жа Надя Шабани
до българските НПО в сферата за децата
до Национална мрежа за децата, г-н Георги Богданов
до българските печатни и електронни медии
с превод до:
УНИЦЕФ – Централен офис Ню Йорк, УНИЦЕФ – офис Брюксел, УНИЦЕФ – регионален офис Европа

Отворено писмо относно деинституционализацията – В подкрепа на всяко семейство

Уважаеми дами и господа,
С настоящото писмо като граждани и родителска неправителствена организация работеща усилено в защита правата на децата, изразяваме нашата позиция и тревога по отношение на кампанията на УНИЦЕФ и БТВ „Семейство за всяко дете“. Конкретно към моделите, които кампанията заявява, че е създала и създава сега.

Държим предварително да отбележим, че с ентусиазъм и всички сили бихме подкрепили всяка кампания, която се стреми да създаде по-добри условия за живот за всяко дете и младеж, без значение дали е със специални потребности или не, дали живее със своето семейство или се отглежда в институция. Нашата тревога обаче е свързана с редица послания за цялостни държавни модели, отправени в телевизионния ефир и активната кампанийна дейност на УНИЦЕФ, които не само считаме за неправилни, но и че изкривяват правилния модел и случване на процесите на деинституционализация в погрешна посока. Процесът на деинституционализация и моделът вече са факт с редица държавни решения, стратегии и планове, които са стартирали, и по които се работи в цялата страна. Този процес със сигурност не се дължи на една шоу програма, а на множество събития и усилия от страна на целия граждански сектор през последните години. Най-голямата отговорност и задължение на всички нас сега е, да съдействаме, работим и помагаме за правилното случване и провеждане на новата политика, правилното й разбиране от цялото ни общество. Нашата отговорност като родителски алианс е да защитим интересите на децата си, които са в същността на този нов цялостен държавен модел, политики и процес, за който се борим от години, а не за парчета от тази нова политика.

Несериозно е да се твърди и претендира, че която и да е шоу програма, колкото и силна и добра да е, може да изгради цялостни дългосрочни и устойчиви държавни политики и модели, които трайно да прекратят и запушат входовете към дългогодишно развиваната и вкоренена услуга за пълно държавно отглеждане на деца. Необходимо е цялостно държавно развиване на ориентирана по съвсем нов начин политика, инвестираща не в институционалната грижа, а в семейната. Събраните средства, без значение от размера на сумата, по никакъв начин не могат да осигурят устойчивост на процеса – дългосрочната стратегия и политика, насочена към затваряне входа на институциите, единен държавен модел за политика с нова насоченост, философия и идея, със стройна организация, едновременно на местно и централно ниво, обезпечена с необходимия административен капацитет и човешки ресурс. Това би могло да се осъществи само посредством активни и междуведомствени мерки от страна на компетентните органи на местно и централно управление. Гласността, набирането, чрез медии и влагането на средства в различни услуги е прекрасна активност. Тя може и помага, асистира и допринася за цялостната дейност по деинституционализация и процесите изобщо, но е несериозно да се твърди, че чрез подобни методи е възможно да се създават устойчиви национални модели, а си е направо опасно да се заявява, че държавата просто трябвало да възпроизведе шоу-моделите в национален мащаб. Става дума за изключително важни и сериозни политики, чиято правилност на случване ще се отрази върху милиони български деца за десетилетия напред.

Шоу-Моделите на държавните политики са нова мода в българското пространство, и те представляват частични мерки, на парче, които и да искат, няма как да изчерпят цялостните политики, дългосрочни стратегии и мерки.

Представянето им за Моделът, всъщност изкривява и застрашава случването на правилния Модел.

Налага се и се внушава погрешно, частично и на парче разбиране за деинституционализацията като процес, включително и в държавните и общински служители, които също са част от широката телевизионна аудитория, а от тях зависи да реализират правилно този процес, с устойчив резултат.

Цялостната и дългосрочна държавна политика, отнасяща се до децата ни, не е забавен шоу формат в няколко действия, а нова и много трудна задача, която страната ни предприема за първи път, а отговорността е възможно най-голямата, защото се отнася за съдбите на хиляди деца. Целта е най-доброто за децата! Всички инвестиции и ресурси да се пренасочат от държавните „домове”, поели и изцяло заместили сега родителската отговорност и задължение за отглеждането на децата, и да се инвестират и вложат в институцията „Семейство”. В държавни и общински услуги и програми насочени в подкрепа към семействата и родителите в общността, така че родителската отговорност да се съхрани в семейството. Инвестицията да е в семейната среда, семейството да бъде подкрепено, за да успее да изпълни задължението си към обществото, осигуряване на добра семейна среда и грижа. Нещо повече, да бъде възпитано и стимулирано в тази отговорност и родителски задължения. Първото и най-висшо право на всяко дете, е правото на добра и отговорна семейна среда и грижа. Правото е преди всичко отговорност и задължение, и държавата следва да ни подкрепи да си изпълняваме тези задължения към обществото, а не да замества родителските ни задължения.

Понятието „родителска безотговорност“ съществува в нашето общество, само поради дългогодишно развивани политики, стимулиращи, инвестиращи и възпитаващи в това явление. То е резултат на дългогодишно развивана държавна политика!

На 24.02.2010 год., Министерски съвет прие Национална стратегия „Визия за дейнституционализация на децата в Р България“. Приет е план за действие, по който вече се работи, дори в медиите се изнесоха първите дългоочаквани от всички ни резултати. Създадена е работна група с цел създаване на Кодекс за детето и семейството, чиято основна идея е законодателна рамка на нова държавна политика, ориентирана към превенция и подкрепа на семейството, като основна обществена единица, към развиване на способностите и възможностите му, а не към централизиране и заместване от държавата на обществени функции, отговорности и задължения, като родителските.

УНИЦЕФ сте включени в работната група за новия Кодекс. Намираме за много странно да твърдите, че грандиозната крайна цел на шоу кампанията Ви са кардинални законодателни и структурни промени в политиките из основи. При положение, че тези промени вече са на ниво съществуваща работна група, от която се очаква да произлезнат точно тези промени и предложения за основни законодателни и структурни реформи. Всичко това Ви е пределно известно!

Защо с влиянието и възможностите на организацията си не съдействате с активна дейност за случването на тези така важни промени, сега, когато те са на дневен ред и имаме политическата воля за тях?

Нещо повече, Министерството на здравеопазването обяви на 01.11.2010 г., че започва процес на закриване на ДМСГД /домове за бебета/. В същото време на сайта на БТВ излезе следната новина: „Моделът, по който ще се осъществи програмата на МЗ, е на УНИЦЕФ и е разработен със средствата от „Великолепната шесторка“. /цитат от сайта на БТВ относно анонсирането на тази новина/.

Как моделът Ви вече се възпроизвежда, и то не от кой да е, а от Министерство на здравеопазването, и то не при една, а при закриването на девет институции, при положение, че кампанията Ви все още тече, и тепърва се набират средства за реализирането в бъдещо неопределено време на въпросния модел?

Ние считаме, че макар по-трудно и не толкова публично, но далеч по-ефективно е, да се насочат усилията към инициативи и упорит труд, свързани с приемането на сериозни законодателни и структурни реформи, за да е възможно реално започването и провеждането на политика със съвършено нова философия и насоченост, в подкрепа на семейната среда и грижа. Необходими са конкретни предложения към Кодекс за детето и семейството, даващи решения на огромния брой настоящи проблеми и гарантиращи правата на децата и родителите им според Конвенцията за правата на детето. Конкретни предложения за функционално-структурни реформи, за да е възможно и реализирането на цялата тази нова политика и мерки.

Необходима е цялостна гъвкава и многообразна комплексна политика, дългосрочна и устойчива, изградена от социални, здравни и образователни услуги, подкрепящи и стимулиращи осигуряването на добра грижа за децата именно в семейна среда. Политика, развиваща, стимулираща и възпитаваща в родителска отговорност и подкрепяща грижата за децата в семействата. Гъвкави национални и общински програми и услуги даващи възможност за пълноценен трудов и обществен живот и развитие на семействата с деца с увреждания, предоставящи им свободен избор в личен план, като основно изискване и критерий за подкрепа следва да е осигурената за децата добра семейна среда и грижа, а не изисквания за нисък социален статус, липса на работа, доходни критерии и прочие социални критерии, по които се определя бедността. И само при наличие на критерии за бедност, да оказваме подкрепа. По този начин ние не стимулираме развитие и повишаване на възможности за осигуряване на добра семейна грижа, а стимулираме изпадането на семействата в безизходица, при която вече са на крачка от изоставянето на детето си.

Необходимо е да говорите високо за опасността от възпроизвеждането в национален мащаб на услугата ЦНСТ! Тя ще създаде нещо в пъти по-страшно от настоящите институции, защото представлява същото, услуга за институционално отглеждане на деца, но много по- лъскава и привлекателна. Ако сега лошите условия и грижа в настоящите институции спира все пак много родители да изоставят децата си, то след възпроизвеждането в национален мащаб на нова услуга, луксозна и предлагаща в пъти по-добра грижа, ще превърне изоставянето в многократно по-привлекателно. Дори родителите, които сега със зъби и нокти се борят за децата си, само и само да не ги оставят в ада на сегашните домове, дори те ще се изкушат, защото те не могат да им осигурят тези грижи и условия на отглеждане. Ще се извият опашки от желаещи да си изоставят децата, и то със съзнанието, че го правят за тяхно добро, че ги спасяват, и в много от случаите най-вероятно ще е така.

Спешно са необходими услуги, здраво застанали пред Входа, гъвкави, мобилни, с основен ресурс, човешки екип, а не сграда, по подобие на настоящите институции, чийто център винаги е била сградата, а не детето в нея. Гъвкаво организирани услуги вървящи след семейството, а не родителите да преследват услугите. Услуги прикрепващи се към семейството в затруднение, още от родилния дом, продължаващи и вървящи след него в дома.

Вместо показност и веселие от екрана, които ни внушават, че е достатъчно само да седим, да ръкопляскаме, да пращаме SMS-и и всичко ще се промени, Вие ще го промените! Ще се случи чудото, докато си седим на дивана.

„Благотворителните“ шоу програми, с цел спасяване на деца, събиращи средствата за целта от редовите данъкоплатци, са порочна практика, вредна за цялото ни общество. Защото първо не се държи сметка къде е държавата и защо с нашите данъци не е способна, ако не някакви „по-луксозни“ права, поне да осигури правото на живот на децата, и второ, възпитават безучастно и пасивно общество, без лична гражданска отговорност и активност. Възпитават в ТелеШопинг състрадателност!

Във връзка с настоящата позиция бихме искали да отправим и конкретни въпроси към Вас, на които ще се радваме да получим конкретни отговори:

1. Бихте ли ни посочили конкретна активност от ваша страна, свързана с твърдението, че Министерството на здравеопазването започва закриването на ДМСГД, въз основа на модел, разработен със средствата на Великолепната шесторка? Кога и как е разработен, какви средства са вложени, кой е авторът на този модел и по какъв начин е възприет от Министерството на здравеопазването? Защо подобна информация няма изнесена и от МЗ, а такава намираме само на сайта на Великолепната шесторка?

2. Как смятате да осигурите устойчивост на услугите в дългосрочен план, които ще изграждате в община Шумен?

3. Смятате ли да осигурите втората по важност услуга и мярка за запушване на Входа, теоретични и практически обучения на педагозите от детските градини и училища, на студенти, в центровете си, което ще доведе до повишаване културата и разбирането на педагогическите кадри и ще гарантира приема и достъпа в обикновените образователни звена, в масовата среда, а не в специални центрове, отделно от обществото.

4. Как ще мотивирате социалните работници да вършат съвестно работата си? Как ще гарантирате достатъчен бюджет за услугите, които създавате?

5. Какви конкретни мерки ще предприемете, за да не се допуска настаняването на деца в ДМСГД Шумен и ако се спре настаняването на деца конкретно в ДМСГД Шумен, как ще предотвратите опасността и ще гарантирате, че деца от този регион няма да започнат да се настаняват в други ДМСГД?

6. Във връзка с плана Ви за предлагане и осигуряване на материална помощ на родители, които са материално затруднени, какви механизми имате, за да предотвратите евентуални злоупотреби?

7. Какви механизми за контрол сте предвидили след изграждане на планираните от вас услуги?

8. Причината, която вие сочите за изоставянето на деца, е бедността. По какъв начин достигнахте до това заключение, направихте ли подробен анализ и диагностика на причините за изоставяне на деца и ако да – бихте ли ни го представили? Смятате ли, че има разлика между причините за изоставянето на здрави и деца с увреждания и ако има – как смятате да подходите към тези различни „категории“ случаи на изоставяне?

9. Какви конкретни мерки сте набелязали за случаите, при които деца от дома за бебета няма да могат да бъдат реинтегрирани или настанени в приемно семейство?

10. Каква е услугата, която ще развиете, за случаите, при които родителят/лите настояват да изоставят детето си и то не може да бъде веднага осиновено? Както е например в случаите, когато детето е с множество увреждания?

11. Тъй като заявявате, че сте насочили усилията си и към подкрепа на семействата, каква/какви услуга/и сте разработили за родители на деца с увреждания, така че те да бъдат непрекъснато подкрепяни, не само през първите 3 години, но и след това /известно е, че уврежданията са състояние, а не болест, т. е. не подлежат на лечение и обикновено са дълго продължаващи състояния?/ Как смятате да подходите към проблемите на семействата им, с оглед необходимостта им от дългосрочна подкрепа, през целия период на израстване и отглеждане на децата в семействата им? Наясно ли сте с конкретните проблеми на семействата с деца с увреждания, което е първата стъпка от разрешаването им?

С уважение:
Теодора Пиралкова
Председател на УС на „Национален алианс Усмихни се с мен – родители и приятели на деца с увреждания“ e-mail: na_usmihnisesmen@abv.bg
Дата: 15.11.2010 год.

* * *

Добра новина за реалити предаванията и децата
Невежеството е сила, благотворителността е... шоу
Защо се изоставят бебета