Отворено писмо от сдружение „Настоящи и бъдещи майки“ до проф. Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта и науката
Относно Проект за Закон за училищно образование
Тежките раници на учениците
Уважаеми господин Игнатов,
Във връзка с изразеното от Вас мнение на 26 01 2011 г в предаването „Здравей България“ по Нова телевизия, ние сме обезпокоени, че идеята за въвеждане на задължително целодневно обучение не може да се реализира скоро в България.
Считаме, че поради въвеждането на задължителна предучилищна подготовка от 5-годишна възраст, липсата на места в детските градини и двусменния режим в училищата в момента, целодневното обучение в България няма да се реализира на практика в близките 10 години. Дори и да се случи обаче, нашето мнение е, че това е необходима, но не и достатъчна мярка, за да осъзнаем като общество рисковете за здравето на нашите деца в училище. Целодневното обучение към момента, предлага на малките ученици следобедна занималня, но много често тя не се провежда в училищата именно поради двусменния режим на обучение, което не решава проблема с ежедневното разнасяне на всичко необходимо за часовете. Настояваме да се предприемат действия от страна на МЗ и МОМН, които да доведат до промяна в организацията на обучението на училищно ниво, чрез въвеждане на мерки за опазване здравето на децата в училищна среда.
Господин Игнатов, за да олекнат ученическите раници, не се изискват средства, а желание да предпазим децата. Премахването на тази ежедневна практика, която уврежда здравето на нашите деца няма да се осъществи, ако не се създадат условия за контрол. А такъв няма, защото в България не съществуват санитарни норми за тежестта на ученическата чанта. Такива норми има приети в много държави, както сме описали в нашето проучване. Необходима е воля, за да променим нещата – да не се мъкнат сборници, учебни тетрадки, отделно тетрадки за работа в клас и тетрадка за домашна работа. Боите, картонът, ножиците, екипите по физическото възпитание – да се оставят в училище. На този етап родителите, купувайки раници за децата си дори не поглеждат към малките раници с вместимост 4-5 кг. При липса на норми, учителите казват: гТежки са раниците, но какво да се прави? Тези неща са необходими! Въвеждане на санитарни норми за тежестта на ученическите чанти са необходими с цел осъзнаване проблема на ниво училище и семейство.
За нас проблемът с тежките чанти е резултат не само от неправилната организация на обучение, но и от липсата на комуникация между родители и учители. Родителите споделят, че най-често децата слагат всички учебници, помагала, тетрадки и пособия по програмата за деня в раницата си, защото не знаят какво ще им е необходимо. Все още във вътрешни правилници на държавните и общински училища носенето на всичко необходимо за часа е задължение на ученика. Ето цитат от един вътрешен правилник:
– Задължения на ученика
да носи всички учебни помагала и материали, необходими за нормалното провеждане на учебните часове. Контролът се осъществява от учителя по съответния предмет;
Считаме, че тежката раница е плод на лоша организация на учебния процес. По една или друга причина масово явление е, че в края на учебния час учителят рядко съобщава на учениците какво ще им е необходимо за следващия час и какво не.
Категорични сме, че това е чисто методически проблем, който учителите трябва да осъзнаят. Необяснимо как в рамките на един учебен час могат да се ползват рационално такъв голям брой учебници, помагала и тетрадки, за да се усвоят необходимите знания и да се формират съответните умения. Известно е, че работата с учебник е метод с бавен темп на обучение, който изисква повече самостоятелно учене и по-малко преподаване. Това води и до увеличаване обема на домашните работи на учениците, които по-често нямат затвърждаващ характер, а се налага ние да допреподаваме на децата си новите знания и да дописваме с тях недовършен в час материал в няколко помагала В България домашните работи на учениците произтичат по-скоро от невъзможност на учителите да преподадат в рамките на учебното време задължителното за усвояване учебно съдържание. А от тук произтича въпросът – дали учителят е избрал подходящата методика, след като не е преподал учебното съдържание и съответно не е постигнал очакваните резултати.
Във връзка с гореизложените мотиви Сдружение „Настоящи и бъдещи майки“ счита, че само с въвеждането на целодневно обучение проблемът с тежките раници на учениците няма да се реши, както и няма да настъпят съществени промени в технологията на преподаване и учене. Мерките трябва да бъдат комплексни и да доведат до осъзнаване необходимостта от промяна в организацията на обучението.
Крайно време е да признаем, че докато ние родителите носим чантите на децата си, за да ги предпазим, а учителите изискват от тях да носят „необходимото“ без да се съобразяват колко ще тежи раницата на детето и вместо да търсим решение на проблема се примиряваме, не можем да твърдим, че децата ни са приоритет, а образованието – инвестиция. Проблемът се задълбочава, защото никой не обръща внимание нито на правилното носене на раниците, нито на правилната стойка на чина. Има нужда от здравно образование и информационна кампания не само за тежките чанти, а и за всички други фактори, които носят риск за здравето на децата ни в училище.
Преди една година Сдружение „Настоящи и бъдещи майки“ изпрати становище до МОМН и Министерство на здравеопазването във връзка с Тежките чанти на учениците. В отговор на нашите конкретни предложения за намаляване теглото на чантите Министерство на здравеопазването пое ангажимент да бъде обсъден въпросът за включване на изискване за осигуряване на индивидуални шкафчета за всяко дете, където то би могло да съхранява пособията, които са му необходими само в училище.
Относно нашето предложение за въвеждане на норми за тежестта на чантите на учениците, Сдружение „Настоящи и бъдещи майки“ съдейства на Министерството на здравеопазването, като направи проучване за гОпитът на други държави за намаляване теглото на ученическите чанти, което беше изпратено на Националния консултант по ортопедия доц д-р Николай Милев Приложено Ви изпращаме неговото писмо, в което той изразява мнение, че и България трябва да се присъедини към страните, които са приели норми за тежестта на раниците.
Като имаме предвид, че решаването на този проблем е в компетенциите не само на Министерството на здравеопазването, но и на МОМН и предвид различните гледни точки за решаване на проблема на двете институции, Сдружение „Настоящи и бъдещи майки“ е на мнение, че проблемът може да се реши само чрез синхронизирани действия между Министерството на здравеопазването и МОМН.
Считаме, че е крайно време да се обсъдят възможните решения от гледна точка на опазване здравето на децата ни в училищна среда. Училището е институция, която трябва да научи децата да пазят здравето си като неоценима ценност, а не да създава предпоставки за увреждането му (тук визираме не само тежките чанти, а всички други фактори, които носят риск за здравето на децата в училище).
Като имаме предвид, че носенето на тежки чанти от учениците се превърна в традиционна практика, увреждаща здравето на нашите деца, разчитаме на Вашата загриженост и съдействие за предприемане необходимите стъпки за намаляване теглото на ученическите чанти.
С уважение
Саня Конакчиева, зам председател на УС на СНБМ
София 1408, п. к. 5 тел 0898 537 006, тел 0882 401 611 snbm@snbm.org, www.snbm.org
Прочетете още: