Националните празници и националните недомислици

Националните празници може отдавна да не са повод за национална гордост, но определено са повод за всенародна радост. Няколко почивни дни на куп – прекрасно време да излезем от матрицата. Тези, които имат възможност хукват по екскурзии наблизо и далеч, останалите си стоят вкъщи, щастливи, че не им се налага да стават рано и да висят по спирки. Всички са доволни, но в краткосрочен план.

Първо по този начин националните празници се обезличават и се превръщат в обикновени почивни дни. Ще кажете отговорност на индивида е да е патриот. Отговорност на родителите е да възпитават децата си в национални ценности. Как ли пък не? – ще ви отговори индивидът – ако един два пъти е решил да отиде до близкия музей и той се е оказал затворен (дори от години). Или пък ако така или иначе почивните дни са му малко, защо пък трябва да мисли за националните празници, като може да помисли за себе си?

Щом държавните институции, училищата или читалищата не правят нищо, с цел запазване на националните традиции и празници, то как очакват децата само от един сухарски написан урок да възприемат трети март като някаква велика дата в нашата история? Не знам да има предвидени дни в учебната програма за посещения на значими за националната история места, с изнесени уроци и обсъждания. И да има, най-вероятно се използват за почивни дни. С изумление установявам, че явно нямаме добри историци, които да могат да предадат по достъпен и интересен начин българската история. Едни от най-смотано написаните учебници са именно тези по така наречения предмет „Човек и общество“. И какво пък аз съм се загрижила за българската история, като дори я няма като термин в учебната програма?

Но да оставим настрана пораженията, които почивните национални празници оставят в мисленето на подрастващите, лошото е, че мнозинството от вече порасналите възприемат националните празници единствено и само като почивни дни на куп. Като някакво велико събитие, разбираме от новините, че еди си кой си е окачил българския трикольор на балкона и няколко други са се качили на връх Шипка. Националният празник се свежда до триминутен репортаж, който е толкова скучен, че по-добре да изгледаш новото предложение за матраци или сапун.

И толкова с празниците, после следва тягостно отработване.

Срещу почивката никой не е луд да протестира, но откъде накъде пък ще ни карат да отработваме? Отработване на почивен ден – само като словосъчетание е пълен абсурд.

Ако имаше право на избор, може би много от хората, които нямат възможност да пътуват, щяха да предпочетат да отидат на работа, вместо след това да работят 12 дни, почти без почивка. Но избор няма, а и ефективност също.

Не знам дали управленците се интересуват и дали собствениците на бизнес у нас си дават сметка, че всъщност реализират много повече загуби, отколкото печалби в тези дни, които се отработват. Ако не си търговец, повечето фирми и институции отработват, колкото да отбият номера – служителите очакват да си тръгнат по-рано, а и ако решат да свършат нещо, може да се окаже, че е невъзможно, защото отсреща телефоните ти дават свободно.

Може би само аз в тази държава смятам, че тези дни са загуба на време и ресурс, но бих призовала към повече творчество в празнуването на националните празници и повече мисъл при отработването.

Прочетете още:

• Празници и почивни дни през 2011
• Празници и секс
• Бременност и празници
• Стига празници, дайте ми делници
• Празници и отслабване
• Хелоуин като национален празник