Какво да правим когато децата искат Facebook профил? И кога децата за първи път решават, че трябва да влязат в социалната мрежа?
Зависи от семейството, в което са попаднали и семейните традиции и възпитание?
Ако децата виждат, че родителите им общуват във Фейсбук със свои приятели, чатят в Skype или играят на игри, вероятността и децата да поискат това от съвсем малки е много голяма. Затова може би трябва родителите да се самосезират (както е модерно напоследък да се говори) и самодисциплинират и да се занимават с Интернет само когато малките спят.
Но не бива да се лъжем – рано или късно децата ще открият дебрите на Интернет и е по-добре да стане под наше ръководство и напътствие, отколкото сами да се лутат и да не знаят как да се предпазят. Най-лошото е, че няма да знаят от какво да се пазят.
За по-малките интернет търсачи са подходящи многото интересни детски сайтове, които са пълни с приказки, супер игри и занимателни идеи.
И все пак рано или късно децата опират и до Фейсбук. Ако израстват в среда с интернет комуникация те ще поискат по-отрано Фейсбук акаунт. Може би когато се научат да четат и пишат.
Във Фейсбук виждам, че има и профили на много по-малки деца, но които родителите управляват и обновяват. Явно така са преценили!
Лично мое мнение е, че когато децата са на 9-10 години няма страшно да имат Фейсбук профил, стига приятелите им да са проверени и защитата надеждна. Обикновено така децата се чувстват по-големи и искат сами да разгледат какво има в този нов за тях свят – естествено ги вълнуват игрите и ако нямат достатъчно приятели на тяхната възраст бързо им омръзва и загубват интерес. Полезно е, че когато ги оставяте у дома, а вие сте на работа, от време на време може да осъществявате връзка и да разберете какво се случва при тях.
Важното е да научим децата си да не дават прекалено лична информация, както и да не играят на платени игри.
Интересното е, че Фейсбук има защита срещу доверчивите детски сърца, на която и аз като хлапе се хванах. Виждайки, че много деца имат профили, те чистосърдечно решават да си направят профил и чинно и почтено, както са ги учили в училище пишат всичко точно – име, години... попълват прилежно всички графи. И накрая компютърът им казва – не може да се регистрирате, защото сте под 18 години и на тях им светва, а, значи трябва да напиша годината на раждане на мама. Обаче втори път не може да се регистрира от същия компютър! Това разбира се не е голяма пречка, защото винаги може да се намери друг компютър и тази грешка да бъде поправена и да се влезе в света на големите – с една малка лъжа. Може би това е едно от първите неща, които децата научават – че не бива да казват истината, защото няма да ги пуснат да влязат. Според мен би могло да се направи влизане и по честен начин, просто когато се появи детски профил той да има съответни защити и да не се виждат реклами, каузи и съдържание, което не е за детските очи, но явно не са сериозен таргет, пък и кой им е крив да не са влизали при батковците и каките. А пък и ако има такъв вид профил предполагам, че и много други потребители биха си направили детски профили, за да се спасят от заливащите ги реклами, предложения и каузи и да си общуват с приятелите на завет.
При тийнейджърите вече става по-сложно, защото те са вече достатъчно информирани и обиграни и могат да си направят профил и без ваше знание. По-тъжното е когато не желаят дори да ви добавят за приятел. Това не винаги е защото имат някакви намерения за кой знае какви тайни и зловещи неща, просто не желаят да видите имиджа, който градят за пред приятели. Много вероятно е да не се представят за такива, за каквито се представят вкъщи. Тази болест се лекува единствено с изграждане отново и отново на доверие. И някой ден може би ще имаме честта да сме всред приятелите им в интернет пространството. Важното е да се държим така, че те нито да се срамуват от нас, нито да се страхуват, нито да се чувстват неловко от нашето присъствие.
Прочетете още: