Тяхната есен

Ранна есен. Последни топли дни. Слънцето е ласкаво, нежно. Тревата вече е обгоряла, но дърветата все още пазят зеленината си. Чудесно време за разходка и почивка в парка.

Някъде тича внуче. За баба и дядо е трудно да го догонят, но те са щастливи, животът им е продължен. Другаде двама стари се разхождат бавно, вплели ръце. Винаги съм се възхищавала на този жест на взаимност и зряла обич, на вреченост, подкрепа, доверие, сигурност, нежност...

Те за дълго спряха погледа ми. Двама души в своята есен. Заедно. Стоят и разговарят безмълвно. Разбират се и без думи. Извървяният съвместно път е зад гърба им, но хоризонтът е още надалеч. Връзката им със земята е отсеченото дърво. Къде е коренът – на дървото и техният... Навярно са здрава клонка от своето родово дърво. Но може и клонът да е прекършен - младите са далеч, търсят си щастието в чужбина, внуците си не са виждали отдавна. Нерадостна съдба в есента на живота. Сами. Мълчаливи. Тъжни. Отсечено дърво. Изсъхнала трева...

Но двама! Един до друг и в радостта, и в мъката. Силни, с воля за живот докато са заедно.

Участва в конкурса Есенно настроение в думи

Прочетете още:

• Случката с „бедното дете“
• Есенни сестри
• Есенни въпроси
• Да сме по-разбрани, по-сърдечни и позитивни тази есен
• Есента ме прегърна
• Красотата на листопада и красотата отвътре