Случката с „бедното дете“

Един есенен ден преди няколко години се разхождах из есенна София. Беше ми ужасно студено, имаше мъгла. Това бе от онези редки случаи, в които си слагам рокля и излизам на разходка в студа. Не знам кой дявол ме накара на тази мазохистична постъпка, но докато се разхождах по килима от есенни листа се сетих за една случка от моето детство.

Един ден баба ми дойде да ме вземе от училище. Училището ми се намираше на повече от километър от „вилата“ в която живеехме. Пиша вилата в кавички, тъй като това беше една барака с покрив от тенекии и напукани стени. Помня, че беше към края на октомври, влажно и студено. В момента, в който баба ми ме видя започна да се вайка:

– Ох, баба, едно детенце видях. Клетото! Явно много бедно живее. Беше с една тънка дрешка- рокличка. Крачетата му в един тънък чорап (имаше предвид чорапогащник) и с едни големи ботуши. Клетото! Кой знае колко му е студено, в този студ, в тази мъгла.

Дълго мислих за това дете. Особено след като се прибрах в нашата схлупена барака, където баба ми направи топли питки, запали ми печката и ме остави да си пиша домашните на топличко. Замислих се, на тази крехка възраст от 7 годинки, колко нещастни и бедни хора има. Аз се имах за много богата тогава, защото имах топло легло и баба ми правеше домашни питки, които мажеше с домашно овче масло. Ех, каква представа за богатство и щастие съм имала.

Тази случка остави дълбок отпечатък върху мен. От този ден нататък делях и малкото, което имах. Едно дете съм, егоистка съм, но този така ярък момент в моя живот ме научи да давам на тези, които нямат и малкото което имам аз. Цял живот се мъча да помагам, да подавам ръка, да правя добро. Случката така е дамгосала (в добрия смисъл на думата) моя живот, че един мой приятел казва: „Винаги казваш „вземи“. Абе момиче, кога ще те чуя да казваш „дай“?“

Та вървейки в студа, обута в ботуши, с рокля и с чорапогащник се сетих за този ден. И тогава ми „светна“- баба ми е видяла някоя девойка като мен – накипрена, направена, подценила студа навън. В никакъв случай не е ставало дума за някое бедно дете, а просто за девойка, която като всички млади явно е била на принципа:„От студ умри, гъзар бъди“.

Вече като излизам на вън в студа и съм с неподходящо облекло винаги с усмивка се сещам за баба и за случката с „бедното дете“.

Ех, бабо, бабо. Със своите остарели представи, с неразбирането си от младежка мода ме направи човек. Благодаря ти бабо!

Участва в конкурса Есенно настроение в думи

Прочетете още:

• Есенни сестри
• Есенни въпроси
• Да сме по-разбрани, по-сърдечни и позитивни тази есен
• Есента ме прегърна
• Красотата на листопада и красотата отвътре