Есенна емоция

10.10.2011г. / 13 01ч.
Аз жената
Есенна емоция

13 октомври 2010 г., нищо необичайно в нумерологията на числата. Но не и за мен. За тази топла и леко ветровита вечер. Бях сам вкъщи целия ден и реших да изляза да се поразходя, да подишам въздух в парка и да се насладя на един от последните топли дни.

На излизане реших, че ще ходя много и минах през близкия магазин да си взема пуканки да се занимавам с нещо малко докато се разхождам. Купих си от ароматните с масло и тръгнах към парка. Беше малко след 19ч. и започна да се спуска мрак, но беше приятно. По широколистните дървета бяха останали листа, но повече бяха постлали земята на тънък килим и усещането да стъпваш върху шумата ми се стори приятно, като в някоя олимпийска зала – меко, но стабилно. Половин час разходка ми се отрази релаксиращо и отпускащо и реших да поседна да си хапна пуканките на спокойствие далече от хора и автомобили.

Седях и наблюдавах листата как бавно се сипят от дърветата и правят различни форми. Седях известно време и до мен седна една жена като ме попита дали е свободно и дали не ме притеснява. Бях се загледал и отнесъл и по едно време се усетих, че държа пуканки и може би и на нея й се иска да опита, защото ухаеха на разтопено масло много апетитно. Поканих я най-учтиво и тя се усмихна, взе си и каза, че също дошла в парка да си почине.

Заговорихме се за сезона, за разходките на въздух и тя ми разказа как идвайки насам е търсила някой именно с когото да си поговори – абсолютно непознат. Бях леко изненадан, но ми хареса разговорът с нея. Беше облечена в топли дрехи и ме попита дали на мен не ми е студено, защото бях с една тениска с къс ръкав, а дори не бях усетил дали е студено или не. Бях увлечен в разговора и в гледката на истинска, ранна есен, в онзи тих листопад. Наблюдавайки листопада си представих как след месец-два ще седя пак така, същата тайнствена непозната ще е до мен, но този път сипещите се ситни снежинки ще бъдат нашата обкръжаваща среда.

Един час разговор в парка с непознатата за мен жена, в парка насред есен се оказа за мен като афродизиак в неочаквано за мен време. Повече не я видях, но ще остана със спомена за красотата на есента, за тази жена и спокойствието, което изпитвах тогава...

Участва в конкурса Есенно настроение в думи

Прочетете още:

Коментирай