А ти разбираш ли есента?

Есенните настроения са толкова различни и непостоянни. А моето е като листата. Пъстро, в първия момент жълто, а след това кафяво. И също като тях, не мога да го контролирам. Мислите ми са изпълнени с ежедневни грижи и препускат толкова бързо, колкото есенния листопад..

Минавах през парка, стъпвайки върху килим. Алеята не се виждаше и така се хлъзгаше. Паркът беше пуст, а в същото време толкова красив. Олющените пейки стояха някак самотни на фона на старанието на природата. Искаше ми се да им направя, поне за малко, компания, ама толкова бързах. Минах покрай няколко, а те така ме гледаха. Така искаха да ме извикат. Ама аз не спирах. Чувах гласовете им и още повече бързах. Не трябваше да се поддавам на красотата им. И сякаш ги изоставях и настроението ми се променяше. Върнах се и седнах. Стоях и гледах дървото пред мен. Толкова ме успокояваше, а така закъснявах..

Не усетих кога мина времето, не разбрах кога се стъмни. Знаех само че стоях толкова време, колкото ми беше нужно. Достатъчно, за да разбера какво ми липсва и защо есента едновременно ме потиска и отпуска. Настроенията не бяха виновни, нито листата. Виновна бях аз. Виновна, че се поддавах на спомени, свързани с този прекрасен сезон. Есента не може да се опише с думи, есента не е книга, която може да се прочете и да се разбере от всеки. Есента е сезон, състояние на природата, влияещо на нас, безпомощните пред нея човешки същества. Тя запазва онова, което вижда, тя помага със своята смяна на цветовете, тя успокоява и предразполага към студената зима. Онази, която сковава всичко, понякога и сърцето. Въпреки това я обичам. И есента обичам.. как ме кара да се чувствам само... а теб? Ти разбираш ли я?

Участва в конкурса Есенно настроение в думи

Прочетете още:

• Моята малка сладка есен
• Малка есенна история в червено
• Есенна емоция
• Тяхната есен
• Случката с „бедното дете“
• Есенни сестри
• Есенни въпроси
• Да сме по-разбрани, по-сърдечни и позитивни тази есен
• Есента ме прегърна
• Красотата на листопада и красотата отвътре