Майчинство

5 неща, на които се учим от децата

17.10.2011г. / 15 14ч.
Нина Иванова
5 неща, на които се учим от децата

Децата са най-чистите и искрени създания в нашия свят. В ежедневието си отделяме много време, за да ги възпитаме правилно, да ги научим на добри обноски и ако можем, да ги направим добри хора.

В грижите си да превърнем малките създания в добре възпитани и научени деца, забравяме, че има много неща, на които и те ни учат всеки ден. С искрените си усмивки и добронамерени действия, децата лесно могат да направят и нас по-добри хора. Ето как:

\n

1. Учат ни на повече прегръдки, целувки и нежност, ей така, безкористно и просто защото искат! Без много-много мислене и умуване, те могат да ни припомнят какво е да обичаш, без да очакваш нещо в замяна.

\n

2. Учат ни да задаваме въпроси и да търсим новото в света.

Понякога забравяме, че светът се променя непрекъснато и трябва да сме отворени за новостите му. А кой може да ни научи на любознателност по-добре от малките мис и мистър „Защо?“

\n

3. Живей на момента! За децата не съществува миналото, те не мислят и за бъдещето. Единственото, което има значение е настоящият момент, това, което се случва сега, на мига! И най-важното е да се забавляваме, без непрекъснато да мислим за после. Това е едно от най-прекрасните качества на децата и няма да е никак зле да си го „присвояваме“ от време на време!

\n

4. Да бъдем честни!

Какво по-хубаво има от детските, честни очи? Те не знаят какво е лъжа, измама, цинизъм! Няма ли да е хубаво да се поучим от тяхната безгранична искреност и отново да й намерим място в този малко лицемерен свят на големите пораснали деца...

\n

5. Да се научим да приемаме критиката.

Децата са свикнали да чуват от нас непрекъснато: „Не прави това“, „Прави го така“, „Пак не го направи като хората“ и т. н., и т. н. И след като те приемат нашата критика и командите ни често безропотно, защо тогава ние да не можем да приемаме критиката обратно? Защото сме възрастни и мислим, че да сме прави е наш прерогатив. Е, скъпи майки, не винаги сме прави. Понякога и ние грешим, и трябва да се научим да си го признаваме. Така и връзката помежду ни с децата ще е по-стабилна, истинска и пълноценна!

Прочетете още:

Коментирай