Внимание, мамино синче!

Любовта е сляпа и дори и най-разумната жена може да се влюби в мамино синче. Нека подробно да опиша тази порода за щастливките, които не ги е сполетяла такава съдба. Мамините синчета са на мама пиленцата, нищо че по лична карта са зрели мъже. Те живеят с родителите си поне докато станат на 36 години. Последното е факт от изследване на Европейската статистическа служба – половината от мъжете в България напускат бащиния дом след като навършат 36 г., останалите ... сигурно вземат жена си в тях и тя живее със свекър и свекърва. В скандинавските страни младите мъже излитат от гнездото на 20-21 години, а на Балканите на 26-29 години.

Една от отличителните черти на мамините синчета е, че трудно поемат отговорност за решенията си, ако има свои разбира се. Те често се оправдават с „нашите казаха“ или пък с приятелите си, дори с времето. Обаждат се всеки ден по телефона на майките си. Когато има проблем и снахата и свекървата са на прага на война, той трудно намира в себе си сили да защити жена си, а най-често остава неутрален и чист като росна капка.

Какво да кажем за не-щастливките, които ходят с такива мъже? Просто и ясно – бягайте през девет планини в десета и не се обръщайте назад.

А за храбрите дами, които са спътници в живота на мамините синчета? Сами си знаете, че не ви е лесно. Дипломацията в ежедневието е ваша стихия, а благородството ви няма край. Сигурно такива жени след няколко десетки години брак с мамино синче стават същински философи – от прекалено много опити да гледат философски на нещата, за да не си изпуснат нервите.

Прочетете още:

• Защо мъжете обичат женските гърди?
• Свекървата и двете рокли
• Конфликтът снаха – свекърва