Детският инат – можем да се справим

Как да се справим с детския инат? Ето този въпрос сигурно е изпотявал не един и двама родители. Професионалното си мнение по него даде Емилия Илиева-Крайнова, която беше един от лекторите на форум „Родителство 2011“. Тя е обучител и водещ на семинари за ненасилствена комуникация, екология на общуването, емпатия и емоционална интелигентност.

Инатът и за деца, и за възрастни показва, че искаме нещо, което е много важно и което не знаем как да изразим и да получим. Ако искаме наистина да се „справим“, а не просто да убедим детето да направи нещото, което според нас е правилно, то трябва да изследваме какво стои като потребност зад конкретното проявление на ината.

Ако едно дете не иска да облече палтото си да речем, дали няма нужда от това да участва във взимането на решение с какво да излезе? Или иска да усети собствената си сила да взима решения (дори и в разрез с решенията на родителите).

Всяко проявление на инат е едно категорично „не“, зад което се крие някоя потребност, на което детето казва категорично „да“. Нашата работа е да я открием и потърсим варианта, в който и нашите потребности като родители и тези на децата ни са удовлетворени.

Очаквайте скоро цялото интервю на Емилия, в което тя обяснява защо е важно да изразяваме правилно емоциите си.

Прочетете още:

• Философски въпроси на родителството
• Как да отучим детето от хленченето
• Родителите трябва да са педагози, психолози и сексолози
• Модерни родители възпитават щастливи, а не удобни деца