Като родители ние знаем, че децата и особено тийнейджърите очакват от ваканцията вълнуващи преживявания. Опасяваме се, че това ги кара да се впускат в приключения, често пъти без да преценят рисковете и без да умеят да се справят с тях. Ваканцията е периодът, в който най-често се сблъскваме с аргумента „родителите на другите деца им разрешават, а на мен – не“.
Как да удържим натиска за неограничена свобода и да помогнем на децата си да преживеят една незабравима ваканция, без да пострадат? Ето някои изстрадани съвети.
1. Да отделим специално време, за да договорим с децата си правилата, които ще спазваме по време на ваканцията: дневен режим, вечерен час, занимания, разрешени места и дейности, забранени места и дейности, правилата за безопасно движение, правилата за комуникация. Често децата и тийнейджърите се опияняват от чувството за свобода, което им дава ваканцията, и забравят, че правилата важат и по това време. Наша родителска отговорност е да очертаем границите и да удържим натиска за тяхното нарушаване. Нищо не е очевидно, всичко трябва да се договори. Участието на децата при изработването на такива правила ни осигурява по-голямата им ангажираност със спазването на договореното.
2. Да проявим реализъм и добронамерена загриженост – няма напълно безопасна ваканция. Важно е да си дадем сметка, че не е възможно, нещо повече, не е полезно да осигурим абсолютна безопасност. Нашата задача е да управляваме риска. Затова трябва добре да преценим какви са особеностите на възрастта на нашето дете, кое е премерен риск за тази възраст, а кое – безразсъдство.
3. Да договорим местата за забавление и да обсъдим с децата си рисковете, които крият: дискотеките, моловете, игралните зали за боулинг, дартс, билярд, ледените пързалки. Там те могат да станат жертва на масова паника, терористични действия, насилие, измама, кражба... За децата до 10 год. посещението на такива места без родител е риск, с който те все още не са готови да се справят. По-големите ученици също постепенно изработват умения да се справят в тази среда – да се научат да избягват масовото струпване на хора, да разпознават недобронамерения интерес, да различават и да отказват участие в действия, които смятат за неправилни, да търсят помощ от полицията.
4. Да укрепим здравето на децата си, да им осигурим време и място за игри и спорт на открито, зимен лагер или просто пързаляне с шейна или разходка в подходящо време в планината.
5. Да им дадем възможност да разгърнат творческите си сили – рисуване, музика, танци, конструиране, театър, дори и само да се вихрят в кухнята и да приготвят здравословна храна за цялото семейство.
6. Да изработим семеен план за съвместни преживявания през ваканцията. От една страна, структурирането на времето придава на ваканцията повече смисъл в очите на децата и тийнейджърите, а от друга – това е прекрасен начин да наваксаме пропуснатото в общуването под натиска на ежедневните задачи. Това не означава непременно да си вземем отпуска за цялото време, а целенасочено да планираме повече време и форми на съвместни преживявания.
7. Да осигурим на децата възможности за общуване с други значими за тях хора – гостуване при баба и дядо, приятелско парти, посещение в работата на родителите, където това е възможно.
8. Да отделяме ежедневно време за разговор какво се е случило с децата ни през деня. Дори когато са на лагер или на по-продължително гостуване при роднини, да се чуваме с тях всеки ден. На децата до 10 год. можем да помагаме да си изработват програма за следващия ден, като им подсказваме различни занимания. Така ще избегнем досадата и скуката, които ги подтикват към непремерени рискове.
9. Да кажем НЕ – и да не отстъпваме на:
10. Да отделяме специално време и внимание за всяко от децата си – времето, прекарано заедно с всички деца в семейството, е много ценно, но всяко дете има нужда и от своето специално време, за да сподели насаме с мама, за да бъде насаме с татко.
Прочетете още: