Деца за износ

След изтрезняването от празничната еуфория си правим равносметка на миналото и се замисляме за бъдещето. И когато погледнем напред, се сещаме за децата си. Ако имаме такива, разбира се, защото годините на прехода оставиха стотици хора объркани, нещастни и негодни да се справят с форсмажорните обстоятелства на оцеляването.

Оказа се, че не всички са със здрави нерви и силни лакти, които са решени да успеят на всяка цена. Едни платиха с парите си, други с принципите си, трети със здравето си, четвърти с вярата си, пети с душите си.

На фона на сегашното положение в България няма как да не усетим остро, че България на друго може да не е голяма износителка, но е много силно стимулирана да изнася най-ценното, което има – децата си.

Някои изнасят и продават децата си още неродени – много от нас ги осъждат.

Други изнасят децата си съвсем малки като крадци, просяци, проститутки и т.н. – отново ги осъждаме и се възмущаваме. Реалността е покъртителна на фона на цялата човешка цивилизация пред очите ни се създават деца без детство и без бъдеще.

Да не говорим за хилядите оставени в домове, защото имат увреждания и единственият им шанс да оцелеят е, ако бъдат изнесени навън.

Стотици българи са готови заради децата си да мият чинии, където и да е по света, само и само децата им да започнат начисто в един друг свят. Навън – където все още вярваме, че е по-хубаво, по-уредено, по-некорумпирано и небето навън е може би по-синьо, звездите по-големи, а въздухът по-чист. Дали?

В крайна сметка може би едно 80 % от българското народонаселение, без значение дали са живели в чужбина или не, хранят тези надежди. Отглеждаме децата, обучаваме ги с тихата, тайна надежда, че колкото и да сме бедни, чуждите университети дават стипендии и все някак ще могат да се изучат на Запад – където и да е това сакрално пространство. Някъде където ще могат да стъпят на краката си, да се установят и да живеят добре. Без значение през колко планини и морета ще е това. Затова даваме луди пари за чуждоезикови курсове, частни училища с чужди езици и не смятаме, че е голяма загуба, ако детето има беден речник на български език или пък пише на латиница.

Надяваме се детето да успее да запише университет в чужбина и получавайки добро образование, както и знанието, че за това образование стартовата заплата на много места по света ще бъде поне няколко пъти по-висока от българската. Страхуваме се, но се надяваме децата да отлетят към „топлите” страни. И няма нищо лошо всяка майка да иска детето й да живее добре.

Ще кажете, че много от тях се връщат. Абсолютно сте прави! И ще ви кажа точно кои от тези деца за износ се връщат:

• Които имат добре уреден живот у нас (семеен бизнес, който могат да наследят от родителите). Такъв тип хора могат да живеят добре, където и да е по света и за тях е лесно да бъдат родолюбци, ако решат, защото е добра реклама, добра платформа и добър трамплин и за бизнес и за политика.

• Които имат уредени места във фирми, институции и прочее. Няма да се лъжем, че лобитата и фамилните структури не съществуват в България. Само отрочето на еди си кой да получи добро образование, то веднага може да бъде назначено за шеф, макар и малък, но където трябва с добра заплата и добра перспектива. Защо да се доказва „немил-недраг” някъде по света, като у нас мястото му се пази? А и да не се лъжем, че в чужбина хубавите места се дават на поднос на всеки новопристигнал емигрант.

• Да оставим и малък процент за ентусиастите, които наистина вярват, че с добро образование ще успеят и у нас, нищо че ще взимат много по-малка заплата.

• Малък процент за мързеливите, глупавите, некадърните и непредприемчивите, които не могат да се борят със зъби и нокти в хищния свят на капитализма. За всички тях у нас ще е много по-лесно, защото масата българи, които никога не са живели никъде другаде освен в родното си селище, все още хранят чувство на благоговение към цивилизацията, към чуждото, към непонятното. Онова отвъд границата! Където всичко е по-качествено, по-евтино и по-лесно достъпно. Особено като се намери някой да им разказва на маса и те да гледат с широко отворени очи и зяпнала уста и да не могат да се включат в разговора, защото просто нямат подобни преживявания.

Така че цел номер едно на всеки родител е да изучи детето си. По възможност в чужбина. После да стиска палци то да се установи там, да се задоми, където и да е по света и после с риск за старите си кокали да се юрне по гейтовете и летищата отново на помощ на нашите деца. Ние да гледаме внучета и отново да сме подкрепа, а те да ни спасят от мизерните пенсии и унизителните старини, които ни очакват в родината.

Както виждате, все пак има надежда! Малка светлина в тунела и за прецаканото поколение, което все още живее тук. Затова заради децата трябва да запретнем ръкави да работим каквото и да е за колкото и да е, но само и само да можем да ги отгледаме поне да отидат в чужбина на една студентска бригада и да могат да открият своето щастие.

Дали пък не можем да имаме и още един резервен вариант на надежда?

Прочетете още:

• Водените от глупостта българи емигранти
• Какво да правим, ако не харесаме учителя на детето
• Кой възпитава децата – родители или учители?
• Модерни родители възпитават щастливи, а не удобни деца