„Не всичко, което блести, е злато“ – Джериес Авад

През 2011 година израелецът от палестински произход Джериес Авад стана особено популярен в България със своята колекция от притчи „Скритият дар“. Хиляди хора избраха и все още избират да подарят на себе си и своите близки неговите истории за „истински ценното в живота“, събирани от цял свят. Сега Джериес Авад предлага на всички тези хора своята нова книга „Не всичко, което блести, е злато“.

От малки слушаме, че „Вълкът козината си мени, но нрава не“ и че „На лъжата краката са къси“. Като пораснем, се убеждаваме, че в съветите „Простирай се според чергата си“ и „Приятел в нужда се познава“ има голяма доза истина. Тези и много други пословици и поговорки са част от нашето родово наследство, понякога се връщаме към тях, но малко от нас се запитват как точно са се появили.

Джериес Авад обаче си задава този въпрос и решава да тръгне по дирите на най-популярните арабски поговорки. Търсенето му го отвежда до откритието, че зад много от тези крилати фрази стоят конкретни истории. С времето историите може да избледняват, често дори потъват в забрава, но също като самите поговорки те носят дълбок смисъл и заслужават да бъдат разказани.

„Не всичко, което блести, е злато“ е сборник с истории, дали началото на 101 популярни арабски поговорки. Решиш ли да тръгнеш на това пътуване назад във времето, добиваш странно усещане. В един момент като че ли яздиш през пустинята, в друг си на гости в малко селце някъде на Изток, после изведнъж попадаш в сарай на велик владетел, като онези от приказките на Шехерезада, а накрая сякаш си се срещал с Хитър Петър. Да, странно е, но се оказва, че в арабските приказки има един герой Джуха, който особено прилича на нашия Хитър Петър. За читателя ще е любопитно да разбере, че някои от крилатите фрази в книгата имат своите български аналогии и са му много познати. Например „Въжето на лъжата е късо“ носи смисъла на нашата поговорка „На лъжата краката са къси“. Други обаче са напълно непознати и са изцяло в духа и традициите на арабската култура (сред тях е, да кажем, „Втората жена е мъка, дори и делва да е тя“).

Верен на себе си и своя подход да търси мъдрост в миналото, Джериес Авад ни насочва към народното творчество и ни напомня, че в него можем да открием истини и поуки за съвременни житейски ситуации. Както и в предишната си книга, и тук той ни подканя да се замислим за своите семейни и междусъседски отношения, за състраданието и прошката, за приятелството и добротата. С думите „Не всичко, което блести, е злато“ авторът сякаш отново ни нашепва да не се подлъгваме по опаковката, а да търсим истинската стойност на хората и случките в живота ни.

Джериес Авад е роден в Назарет, Израел – родното място на Исус Христос, в християнско палестинско семейство. Завършва средното си образование в Назарет, а през 1980 г. се дипломира като инженер в технологичния институт в Хаифа. След тежко преживяване пише сборника с притчи „Скритият дар“, издаден първо на арабски, а после на иврит. В България книгата излиза в края на 2010 г. и продължава да е начело на класациите по продажби.

В момента Джериес Авад завършва своята нова книга – сборник от кратки биографии на 101 велики личности. Очаква се тя да излезе у нас през 2012 г.

Откъс:

Предговор за българското издание
Поговорките често се използват по време на разговор, за да изразят гледна точка или да придадат особено значение на една идея. Енциклопедия Британика определя поговорката като „кратко, ясно и съдържателно изказване с широка употреба, което изразява общоприети идеи и вярвания“. А един виден американски учен в сферата на пословиците, на име Волфганг Мийдър, определя терминът поговорка както следва: „Поговорката е кратко, добре познато изречение от фолклора, съдържащо мъдрост, истина, поуки и традиционни възгледи в метафорична, определена и лесна за запомняне форма, предавана от поколение на поколение“.
Интерпретацията на поговорките, или поводът да се използват, обикновено е ясен от самия израз. Следователно моят интерес бе привлечен от произхода на тези поговорки, или с други думи от историите, които се крият зад тях. И тъй като не всяка поговорка притежава своя собствена история, аз насочих вниманието си предимно към тези от тях, които имат такива.
През 2008-а започнах да подготвям първата си книга „Ехото“, сборник от паметни 101 притчи, които бяха предназначени по-скоро за лична употреба, без да имам сериозни намерения да я публикувам. Когато обаче я публикувах, първо на арабски език, а по-нататък на иврит и английски (английското издание бе предназначено само за местния пазар), бях удивен от впечатляващия й успех. Този жанр я прави подходяща за прочитане повече от веднъж. Освен това получих и много призиви от читатели, които молеха за продължение. И така, както гласи българската поговорка, денят се познава от вечерта. Можете и сами да се досетите, че книгата, която държите в ръцете си, е продължение на „Ехото“. „Ехото“ бе преведена и издадена на български от издателство AMG Publishing под заглавие „Скритият дар“. Тази книга оглавяваше класациите по продажби в продължение на много месеци. Уверен съм, че тези, които са чели „Скритият дар“ и са й се насладили, ще изпитат същото, докато четат и тази книга.
Книгата съдържа разказите зад 101 добре познати поговорки. Изпитах голяма радост, когато открих, че много от пословиците в тази книга имат еквиваленти на български като например поговорката „Приятел в нужда се познава“ (номер 32 в тази книга), както и „На лъжата краката са къси“ (номер 38 в тази книга).

Не можеш да угодиш на всички
Веднъж баща и син тръгнали от селото си на магаре. По пътя срещнали някакви хора. Когато ги видели, хората възкликнали:
– Какъв безсърдечен човек! Бива ли така да мъчат горкото магаре? Яхнали го двамата!
Бащата слязъл и оставил сина си на магарето. По-нататък срещнали други хора, а те казали:
– Вижте! Вижте какъв неблагодарен син! Той си почива на магарето, а клетият старец се мъчи да ходи пеша.
Синът слязъл от магарето, а бащата се качил. След малко пак срещнали хора.
– Този човек няма капка милост в сърцето си. Да остави горкото дете да се мъчи пеша, а той си язди магарето!
Бащата слязъл и заедно със сина си понесли магарето на рамене. По-късно отново срещнали хора.
– Леле, вижте тези двама луди. Да носят магарето, вместо то да ги носи!
Тогава бащата се примирил и рекъл:
– Е, не можеш да угодиш на всички!

Въжето на лъжата е късо
Един ден търговец от Багдад с десет слуги разбрал, че някой му е откраднал торба с десет хиляди динара. Взел да размишлява и да търси начин да открие кой го е ограбил. След дълго размишление решил да даде на всеки слуга по едно въже, дълго половин метър. Казал на слугите да дойдат при него на сутринта и да покажат въжетата си. Въжето на крадеца щяло да бъде с десет сантиметра по-дълго.
На другия ден сутринта всички слуги се явили пред него. Мъжът взел да проверява и да измерва всяко въже. На всички въжетата им били точно толкова дълги, колкото били и предишния ден. Само въжето на един било с десет сантиметра по-късо. Така търговецът разбрал кой е крадецът.
А какво всъщност се случило? Когато прислужникът се прибрал у дома, си помислил, че въжето му наистина ще се удължи с десет сантиметра и затова решил да го намали. Така потвърдил вината си. Тогава търговецът му казал:
– Въжето на лъжата е късо.
Оплакал се от него и го затворили.

Монетите са като мехлемите
Един глупак не се интересувал от достойнството си и започнал да върши позорни деяния, за да изкара пари. Негов близък се притеснил, че ще очерни името на семейството, и отишъл да го помоли да промени поведението си. Глупакът донесъл лист хартия, на който написал срамни и обидни думи. После поставил отгоре една монета, достатъчно голяма, за да скрие написаното.
– Видя ли какво пише? – попитал той.
– Не.
– Монетите са като мехлемите. Лекуват раните и не оставят следи.
Думите му започнали да се предават от уста на уста като поговорка.
В арабската култура има много други пословици с подобен смисъл. Най-често се използват за човек, който се е замогнал и е забравил трудните моменти в миналото.

Ако думите са от сребро, то мълчанието е от злато
Имало един старец, който от дълго време лежал болен. Бил много самотен. Нямало кой да си поговори с него и да го разтушава. Решил да пребори самотата и наел разказвач да го забавлява. Първия ден разказвачът говорил от сутринта до вечерта. разказал му безброй приказки. Старецът го възнаградил щедро и на другия ден разказвачът взел да разказва още по-разпалено. По едно време старецът започнал да се изтощава от приказките на неуморния разказвач.
– Какво ще кажеш днес да замълчиш, а аз ще ти платя повече от вчера – предложил той.
Така и станало. разказвачът цял ден мълчал и в края на деня получил огромна надница.
– Ако думите са от сребро, то мълчанието е от злато – казал сладкодумникът, като си тръгвал. А думите му се превърнали в поговорка.

Умряха си от срам
Навремето в кайро и леванта турските бани били широко разпространени. В тях се използвали дърва и въглища за подгряване на водата и затопляне на пода. Повечето бани били с дървени сводове. Един ден в една от женските бани избухнал голям пожар. Повечето жени побягнали към изхода, за да спасят живота си, ала други останали вътре, приковани от срама, че са голи, и от ужаса да се покажат така пред хората. Когато се върнал собственикът на банята, той се ужасил от случилото се и запитал портиера:
– Жертви има ли?
– Да – отговорил портиерът. – Умряха си от срам.

Дата на излизане: 13 януари 2012 г.
ISBN: 978-954-9696-40-0
Формат: 13 х 19,5 см
Обем: 176 стр.
Корица: мека
Издателство „AMG Publishing“
Корична цена: 9 лв.

Прочетете още:

• Фадия Факир – “Стълбове от сол”
• „Тайното знание“ – Рут Клайдсдейл
• „Разказвачът“от Марио Варгас Льоса