IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Megavselena.bg Boec Posoka

„Първите седем години – малки и големи проблеми. Какво да говорим, какво да сторим?“

15.01.2012г. / 17 25ч.

Аз жената

Тази книга е едно полезно и удобно „пособие“ в помощ на родителите! Издателите вярват, че закачливата, красноречива корица на българското издание няма да остане незабелязана.

„Първите седем години – малки и големи проблеми. Какво да говорим, какво да сторим?“ не е сурово дидактично четиво. Целта на тази книга е да създаде определена предразположеност у родителя, да го прикани към здравомислие във възпитанието на децата. Текстът включва надежден набор от предложения за разрешаване на деликатни ситуации.

Кристин Брюне и Ан-Сесил Сарфати са отлично изявени експерти в областите, в които работят. Брюне е клиничен психолог и психотерапевт, а Сарфати – журналистка в списание „Ел“. Обменът на професионален и житейски опит ражда тази книга. Тя звучи убедително и вдъхва кураж на родителите. И няма как да е другояче – авторките са отгледали общо седем деца.

Откъс

Съвременните родители изпитват съмнения. Във възпитанието на детето те се опасяват дали няма да сбъркат и да му навредят, дали не прекаляват, или не правят достатъчно за него. Отхвърлят мисълта да му държат същия тон като този, който са им държали техните собствени родители, но и не смеят твърде много да поставят под въпрос всичко, на което са ги научили.
Само преди петдесет години отглеждането на децата се осъществяваше със замах: детето се смяташе неспособно да разбира, нямаше никакви права, а само задължения, с други думи, не беше пълноправна личност. Преди тридесет години младото поколение се разбунтува, отхвърли миналото и обяви свобода във всичко. Мотото „Забранено е да се забранява!“, приложено във възпитанието, често означаваше следното: детето разбира всичко, можем всичко да му казваме и показваме.
Днешните родители усещат, че и двата подхода не са задоволителни, тъй като не дават възможност за истински диалог, за откровено и същинско изслушване. Както полувоенният, така и разкрепостеният режим на възпитание вече недвусмислено показаха своя предел, своите недостатъци и капани. Претоварени, забързани и изнервени, новите родители рискуват да се върнат или към строгия, наказващия тип възпитание и добрия стар пердах, или към освободения и позволяващ тип възпитание, без забрани и ограничения.
В днешно време децата несъмнено растат по-бързо от преди. Телевизорът и компютърът, които се превърнаха в общодостъпни уреди, им предоставят невероятно количество информация, извън контрола на възрастните. Те ги приобщават към насилието, на което дълго време не се обръщаше внимание, успоредно с работещата майка, която все повече се превръща в правило, а не в изключение.
Как могат занапред да се изнамерят нови стандарти и да се въведе някакъв трети модел?
Без да твърдят, че са основоположници на този нов модел за възпитание, авторите на тази книга са си поставили за цел да създадат полезно и приложимо „пособие“ в помощ на родителя, който по всяко време може да се сблъска с малки и големи проблеми в своето ежедневие с децата.
Част от родителите все още си остават предубедени относно простото решение да прибягнат до психолог. В техните очи намесата на специалист означава, че моментното им затруднение е нещо много сериозно. Отхвърляйки възможността за консултация, те все пак продължават да търсят съвети и предпочитат конкретните отговори пред дългите теории, от които не могат да извлекат практическо приложение.
Вашето дете отказва да се облича само, но настоява да си избира дрехите? Все по-често ви лъже, открадва някоя играчка в магазина, говори неприлично на публично място? Отказва да се раздели със залъгалката, продължава да се напикава в леглото или всяка нощ се вмъква в спалнята ви? Във всички тези случаи родителите трябва да реагират своевременно, да намерят правилните думи и жестове, без които дребният проблем заплашва да се превърне в кошмар.
Далеч по-обезпокоителни и обезсърчаващи за родителя са тревогите, свързани с раздялата, развода и новосъздаденото семейство. Разделили сте се, „за да размислите“, но стигате до развод? Какво да кажете на детето така, че да страда възможно най-малко от вашите съпружески решения?
В тази книга ще намерите предложения за справяне с подобни житейски сътресения, както и съвети за по-плавно преминаване през периоди на промяна, в които например дете на разведени родители прекарва почивните дни у баща си; или какви са грешките, които трябва да избягваме, за да му помогнем да приеме втория си баща, и прочие.
Смъртта, разбира се, е болезнена тема между родителя и детето. Трябва ли веднага да му съобщаваме за смъртта на неговия дядо, или да изчакаме да приключи погребението, и какво точно да му кажем? Трябва ли да го отведем далеч от дома, за да го предпазим, или, напротив – да го въведем в погребалната церемония и дори да му покажем тялото на покойника?
Времената са трудни за родителите и често неразбираеми за детето. Как да отговорим на неговите въпроси, свързани с войните, с безработицата и бедността, без да омаловажаваме проблема, нито да прекаляваме с четенето на морал, на какъвто сме се наслушали в нашето детство?
Вероятно изглежда пресилено да се надяваме, че предоставяме начини за бързо решение на подобни и още толкова други въпроси. Разбира се, подобен психологически подход няма основание напълно да пренебрегва особеностите на всяка отделна връзка родител-дете, различните видове хора и среди, в зависимост от които дадено поведение не предизвиква еднакъв ефект върху различните деца. Нашият текст обаче не настоява да бъде изчерпателен, нито общовалиден. Той е набор от предложения за отговори на сравнително често срещани въпроси и неразбирателства, като представлява повече аптечка за първа помощ, отколкото медицинска енциклопедия. Макар да са обосновани и многократно проверени в опита, изложените предложения трябва все пак да бъдат прилагани в зависимост от съответните хора и обстоятелства.
От друга страна, тази книга често се позовава на различни теоретични изследвания в определени области.
Състои се от отделни, взаимно независими раздели и глави, които могат да бъдат четени без всякаква последователност, в зависимост от срещаните проблеми. Понякога тя може да има рязко звучене, но такъв е тонът на убеждението. Открит и ясен, той дава възможност да се борим срещу загубата на нашата себеувереност като родители. Що се отнася до повелителното наклонение, като: „Трябва“, „Не казвайте“, „Избягвайте“, „Направете“ и пр., трябва да подчертаем, че се спряхме на него от съображения за яснота на изразяването, а не с цел да назидаваме родителите.
С оглед на четивността, книгата е написана с обръщение към майката, но е насочена към вниманието и на двамата родители. Представена е в женски род, за да се избегне постоянното удвояване: „Аз, твоят баща, аз, твоята майка, съм ядосан(а)“, което утежнява текста. Всичките глави могат, разбира се, да бъдат четени и от бащата, от когото често се изисква да казва своята бащина дума и да изпълни своята бащина роля. Предпочетохме още да посочим какво точно биха могли да казват родителите на детето си и по какъв начин да се обръщат към него, зачитайки неговата личност. Това означава да говорят в първо лице: „Аз, твоята майка, искам да ти кажа...“, а не „Мама ти казва...“, а също и всеки да спазва своето място в семейството: „Баща ти ще се върне след малко“, а не „Татко ще се върне след малко“. Той е татко единствено на детето, а не на майката. И накрая, не бива да се говори на детето в трето лице или в безлична форма, която е обобщаваща и вдетиняваща: „Мама ми каза, че днес някой не е бил послушен“, или „Разбрах, че не сме си изяли макароните“, а да се казва: „Майка ти ми каза, че ти не си бил послушен“, и т. н. Само ако се отнасяме с уважение и учтивост към детето, още преди да е проговорило, му внушаваме същата нагласа в неговото отношение към другите. Вдъхваме му усещане за гордост от порастването само ако го подканваме да се държи отговорно, а не като настояваме на усилията („Направи усилие!“), с което го обезсърчаваме. Детето има нужда да изпитва тази гордост, както и да чувства, че родителите му се гордеят с него.
Тази книга в никакъв случай не е враждебна и укорителна. Напротив, нейната цел е да създаде определена „атмосфера“ и душевна нагласа; да приканва към здравомислие във възпитанието на децата, за да даде възможност на родителите сами да намерят своя отговор, своя начин на изразяване и поведение.
Очевидно е, че не съществуват идеални родители и идеални деца, нито безупречни съвети. В определени моменти всеки родител изпада в състояния на изтощение, които го докарват дотам да помисли и дори да изкрещи ужасни неща на детето си. На кой баща или майка не е минавало понякога през ума, че му се ще да бъде другаде, „без това дете“, или, че му идва „да го хвърли през прозореца“? А детето, това същество, което усеща всичко и разбира много, но на което не можем всичко да казваме и позволяваме, умее инстинктивно да изнамери изобилие от хитрини, за да се съпротивлява, да се противопоставя и да изпробва границите на търпение на своите родители. При все това не съществуват „лоши“ и „неприятни“ деца, а само деца, които понякога вършат недопустими неща.
Следователно всеки родител има право да сбърка, да каже нещо неподходящо или направо обратното на онова, което би искал... В такива случаи винаги е възможно отново да се обърнем към детето: „Моите думи и действия изпревариха мисълта ми. Не бях на себе си и те моля да ме извиниш. Ти си моето дете, каквото и да става...“ Нереално е да мислим, че можем да бъдем родители, които никога не избухват и винаги намират точните думи.
Плод на продължителен обмен, тази книга се обогатяваше от взаимодействието между познанията на един психолог психотерапевт и любопитството на един журналист. Тя представлява също и сбор от нашите два вида житейски опит: единият – на млада майка, а другият – на млада баба с внуци под седемгодишна възраст. Искахме да превърнем този практически наръчник в учебник срещу напрежението, предназначен за разколебани, объркани или просто обезверени родители, така че да им помогнем да не преживяват толкова тежко неизбежните трудности на това вълнуващо приключение, каквото представлява отглеждането на деца, и да им внушим преди всичко увереността, че винаги има решение.