Да предпазим децата от вредното влияние на телевизията

Как да предпазим очите на децата – това е изключително важен въпрос за родителите, защото още от най-ранна възраст децата са атакувани и изкушавани от всякакви електронни източници – телевизия, телефони, нинтендо, портативни плейстейшъни, компютри, кино и какво ли още не. Всеки се бори за внимание и аудитория.

Специалистите препоръчват децата под 3 години изобщо да не гледат телевизия, а от 3-7 години да гледат максимум по половин час дневно, след 7 години може и по един час на ден.

Колко от нас обаче успяват да приложат тези препоръки на практика? Дори за най-малките, които нямат все още интерес към телевизията? Защото, ако малките не бива да гледат телевизия, то и големите трябва да се откажат от това удоволствие, защото времето, което прекарваме с тях е например в хола, в кухнята, във всекидневната, където доста често има телевизор и доста често е пуснат. Има хора, които обичат телевизора да работи, без значение дали го гледат или не. Много майки, докато са в майчинство и докато наглеждат, играят, преобличат детето, докато готвят, чистят и изобщо домакинстват са пуснали телевизора и хвърлят по едно око и ухо. Е, детето, колкото и да е малко, свиква да се заглежда и заслушва. И в един момент се получава, че още преди да имат интерес към телевизията, повечето от децата са стояли пред този уред повече от 5-6 часа на ден.

Когато вече пораснат започва войната за дистанционното и искат да имат свое време със своите програми. Много родители оставят децата и за по-дълго пред телевизора, защото той е идеалната детегледачка и през това време те могат да свършат нещо полезно и приятно за себе си. Така че отново нормата от 30 минути дневно в голяма част от случаите е прехвърляна многократно.

Проблемът става по-голям, когато децата пораснат още повече, защото искат да гледат повече канали, повече предавания, да играят на плейстейшъни, на компютърни игри, да сърфират из интернет и в тийнейджърска възраст проблемът става неудържим.

Ако дотогава децата сами не са изградили навици на гледане на телевизия и работа с компютър, положението е неспасяемо. Да си отговорим честно – колко лесно ние самите можем да се отлепим от компютърния екран. Има хора пристрастени към телевизията, други към компютъра, а трети и към двете – докато телевизорът работи, те са с лаптоп на колената.
Така че, ако искаме да предпазим очите на децата, трябва и ние самите да си сложим ограничения и да дадем личен пример. Да измисляме повече офлайн занимания за цялото семейство и конкретно за децата – детски театър, спорт, разходки на открито.

Не знам колко млади майки успяват докато гледат децата си и домакинстват да не пускат телевизора, но можем поне да си направим списък с любими предавания, които искаме да следим и да гледаме само в тези часови зони. Да гледаме телевизия от по-далеч – поне от 3-4 метра, а старите монитори да са със защитни екрани, които щадят очите.

Другият проблем е, че в много домове, за да има мир и разбирателство има по няколко телевизора – един за бащата да гледа мачовете, друг за майката и бабата да следят сериалите, трети за тийнейджъра в къщи и четвърти за малчугана. А какво става, ако имаме само един телевизор? Тогава най-силният печели. Често най-силният е най-малкият в къщата и той диктува правилата. По всичко личи, че многото телевизори не могат да спасят очите ни.

Има хора, които живеят в другата крайност – без телевизия у дома. Но те пък компенсират с повече компютри.
Изглежда, че в нашия информационен век единственото спасение е в самодисциплината и личния пример – да бъдем по-организирани и да имаме повече офлайн занимания и интереси. Тогава няма да имаме нужда да ходим на кино, а животът ни ще е като на кино.

Прочетете още:

• Телевизията не е детегледачка
• Телевизията и децата
• Осем правила как да бъдем добри родители