Много родители, които вече имат едно дете, започват да обмислят кога ще е най-подходящото време да имат второ и евентуално трето. Повечето хора спират до там, а други, както и в някои култури по света са на принципа, когато и колкото деца се появят.
Психолозите твърдят, че идеалната възрастова разлика между децата е четири години.
Първото дете вече е имало възможност да бъде център на внимание, да бъде гушкано и обгрижвано, станало е вече по-самостоятелно и може би вече самото то иска да разбере какво е да има още едно дете у дома – малко бебе, за което и то да се грижи и с което да си играе. Имайте предвид, че радостта на децата от новото попълнение, казват, че трае кратко, като с новото кученце – после му се радват само от време на време, но не поемат грижа за него. Така че не разчитайте малко порасналото ви дете да гледа по-малкото си братче или сестриче, но пък е много вероятно да ви ревнува, че отделяте повече време и внимание на другото дете. Може да видите много майки с бебета, около басейните, които чакат да свърши тренировката на по-голямото братче или сестриче.
Е, ако имате дете с по-малка възрастова разлика от 4 години – то ще трябва да ги гледате почти едновременно, но пък хубавото за тях е, че ще си имат приятел за игри у дома, почти на тяхната възраст, което си е сериозен плюс. Те ще имат сходни нужди и интереси, което определено ще ви улесни – да ги водите заедно на детската площадка, на куклен театър, да ги оставяте в детския кът, в една и съща възрастова група, заедно да ги водите на детска градина. Определено предимствата са много, но трябва да имате и здрави нерви, за да издържате на напрежението, когато се разболяват едно след друго, например. И за да сте по-спокойни трябва да не се ангажирате с постоянна работа, да имате свободна професия или ако можете изцяло да се посветите на децата, докато те са по-малки. При всички положения тази възрастова разлика е добре за децата, защото израстват заедно и имат шанса да станат най-добри приятели за цял живот.
Когато възрастовата разлика е 5 и 6 години, всичко изглежда, че ще е по-лесно. Но само на теория. Наистина първото дете е по-самостоятелно, но пък има много по-различни потребности. Както е положението в момента да не можеш да пуснеш детето само никъде ще ви трябва цяла армия от помагачи – да водят едното на детска градина, другото на училище, а пък ако има и други мероприятия – курсове, спорт и прочее – всичко се усложнява. Дори да учат в едно и също училище, ако са в различни смени, което ще е най-вероятното, ще си бъде приключение. Затова и по-малките населени места стават все по-предпочитани за отглеждане на повече от едно дете. Проблемът е с липсата на препитание и работа.
Ако разликата в годините е 6 и повече, то тогава психолозите разглеждат всяко дете, като само дете. Освен ако не принудите по някакъв начин голямото да бъде детегледачка на малкото, което не е особено справедливо, то те няма да имат никакви кой знае какви и колко допирни точки.
Но в живота се получават всякакви ситуации и комбинации, в крайна сметка децата израстват само веднъж и е важно да имат доколкото е възможно по-щастливо детство.
Снимка: Reuters
Прочетете още: