Дванадесетокласнички не позволяват на бабите и дядовците си да ги видят абитуриентки. Има такива случаи.
Роза е от София, на70 години. Внучката й се готви за абитуриентския си бал. Бабата също се стяга. Купила си е специално за празника нова рокля. Ще бъде като истинска Мисис Баба! Записала си е час при фризьор. Нали много хора ще има на изпращането – да не посрами момичето.
Вълнението на баба Роза е голямо – момиченцето, което е гушкала като бебе, преобличала, хранила, играла с нея, завършва училище. Скоро ще отлети от семейното гнездо – може чак в чужбина да замине да си търси късмета.
Но девойката е категорична и не желае баба й да идва на изпращането им в училище. Отказът жегнал като нажежено желязо бабиното сърце. Та тя щяла да стои отстрани... далече... никой нямало и да разбере коя е. Иска само да я погледа.
Сега Роза очаква празника със свито сърце. Със сигурност има и други баби и дядовци в положението на Роза. Защо лишаваме възрастните хора от малкото щастие, което им е останало. Защо се срамуваме от тях, от най-близките си?
Снимка: Reuters
Прочетете още: