Напоследък все повече хора се притесняват, че децата им не четат. Първият въпрос е дали самите възрастни четат достатъчно книги? Вторият дали четат на децата си?
Каквото и да си говорим, отговорността е на родителите? И след това на училището, държавата, системата, издателите, книжарниците, високите цени и многото стълби до входа на библиотеката.
Затова любовта към книгите трябва да се възпитава от бебешка възраст. Е, някои казват, че от още по-рано!
Може да започнете да четете книги още на съвсем малки бебета – те ще се успокояват от топлината и мелодичността на гласа ви и ще привикват към езика. Ако сте студентка може да им четете лекциите или пък да четете любимите си книги на глас – хем ще ви е интересно на вас, хем ще е полезно за бебето. А за някои родители това ще е моментът и те да прочетат своята първа книга – никога не е късно!!!
Когато бебетата пораснат и вече започнат да се заглеждат по шарените детски книжки ще трябва да започнете да им ги четете и препрочитате. Ако това стане ритуал за лека нощ, вероятността децата да проявят интерес към книгите е по-голяма.
И разбира се да накупите много книги, които да сложите на достъпно място за децата. Да могат да ги вадят, разглеждат и оставят на място.
Да забравите думата „Не“ и всичките варианти като: не пипай книгите; не, тази книга е много ценна; не, тази книга не е за малки деца... не, не, не... „Е, като не искате да ви ги пипат, не ги слагайте под носа ми“ – ще си помисли детето. След това ще му стане обидно и ще знае, че тези хартиени предмети са опасни и по-добре да не ги доближава. Заради едно Не, ще има постоянна алергия към книгите.
Някои родители се оплакват, че децата им късат книгите, дъвчат ги или ги драскат. Не съм имала такъв проблем, но ако децата са психично здрави, би трябвало да се учат от нас – ако виждат, че ние се отнасяме много нежно и внимателно с книгите и ако им показваме постоянно как и те да го правят, те със сигурност ще опитат. Ще разглеждат книжките внимателно, така че да не ги боли, да не им откъснат някое парченце, защото иначе много ще страдат. А книжките са и много суетни – толкова красиво изрисувани, ще плачат, ако ги загрозим.
Е, ако не става от пръв опит, ще трябва да пожертваме няколко книги в името на знанието.
Вкъщи всички надъвкани и скъсани книги бяха жертва на кучето, но не и на детето. Особено вкусни му бяха старите шити и лепени книги, по-занимателни от всеки кожен кокал.
А все пак е по-лесно да обясниш на едно дете за какво служат книгите, отколкото на едно куче, нали?
Снимка: Reuters
Прочетете още: