Забранените храни и пристрастяването на децата към тях

Кои храни най-често забраняваме на децата? Тези, които са вредни или които ние мислим за вредни?
По-скоро тези, от които сме се уплашили, че са вредни. Може би похапваме доста продукти, които се продават тихомълком и за които не се тръби на всеослушание какво съдържат и какво не, при какви хигиенно-санитарни условия се произвеждат и пакетират – никой не знае.

Така че от една страна зависи от личната ни информираност, от друга от финансовите възможности и личните ни навици.

Най-странното е, че така наречените „вредни храни“ са най-агресивно рекламирани в медиите и от търговските вериги. Виждаме ги на екрана по всяко време на денонощието и присъстват на видно място в магазините.

От друга страна са и най-яростно заклеймявани. И въпреки това бизнесът си върви.

Какво ни кара да купуваме всевъзможни вафли, шоколади, зрънчовци, снаксове и чипсове? Медийният натиск, детските мили очи или нашето виждане за нещата, че не са чак толкова зловредни, колкото ги изкарват? От малко – глава не боли. Или пък може би цената – доста по-евтино излиза да празнуваш един рожден ден с „джънк фууд“, отколкото с много плодове и зеленчуци.
А и понеже на повечето деца им е забранено да ядат точно тези храни в шарените опаковки, а забранените неща са най-желани и наличието им е повод за празнуване. Не знам доколко е възпитателна тази стратегия, но в крайна сметка повечето деца получават лакомствата като вид награда и при специални случаи.
Но дали когато хората пораснат на подсъзнателно ниво не им остава този навик – да се награждават за успехите си. Ако се награждаваме само за големите успехи по този начин – е добре, но ако свикнем да се награждаваме и за малките си успехи тази практика ще ни създаде доста проблеми. Днес успях да стигна навреме на работа – кафе и шоколад, свърших цялата работа до обяд – чипс и бира и т. н.
А ако ние като възрастни вече сме усвоили този навик да се награждаваме с лакомства и да се утешаваме, децата от само себе си ще попият привичките ни – да похапват когато са радостни или напрегнати.

Ако си направим равносметка това е поне 80 % от времето ни – или сме напрегнати в работата, гоним някакви срокове и имагинерни цели или се радваме на успехите си. И в един момент толкова много свикваме с „шумкащите храни“, че те стават най-желаните и търсените от нас. А ако този навик е изграден още в детството и ако наистина тези храни са толкова вредни, колкото рекламирани, какъв ли ще е резултатът?

Снимка: Reuters

Прочетете още:

• 10-те най-вредни храни
• Здравословно хранене в училище
• Позволени и забранени закуски в училище
• Затлъстяването при децата – бомба със закъснител
• Къде се коренят причините за затлъстяването на децата?