Книги за плажа, за приспиване или за неделно кафе

Струва ми се несериозно да слагат етикети на книгите „за плажа“, „за градския транспорт“, „за автобуса София-Варна“, „за приспиване“ или „за компания на следобедното неделно кафе“. Поне такава е тенденцията в някои коментари или ревюта, както им казват. Такъв етикет може да е комплимент, реклама, но и да принизява стойността й.

Всеки читател взима различни слоеве от дадена книга – зависи от моментното му настроение, предпочитанията му, вкуса му, дори от образованието му – един филолог ще чете книгите по различен начин от един инженер или лекар. Всеки читател ще намери своето време и своята книга за четене.

Книгата е богатство. Тя е ценна независимо дали дава знания, преживявания, развлечение, удоволствие или всичко заедно. Няма нисш и висш жанр – чиклитът е равен по достойнство на мемоарите или историческата сага.

Важното е да се чете. Да възпитаваме децата си в любов към книгата. Да им четем приказки, когато още не познават буквите. Да ги водим в библиотеките и книжарниците. Да им подаряваме книжки. Да се оглеждаме и ослушваме за творчески писателски работилници.

За мен четенето в градския транспорт или на плажа е чисто хабене на книгата. При дълъг преход с автобус – става. Книгата изисква усамотяване, концентрация, вглъбяване и потъване в историята й, не просто препускане на очите по редовете и прелистване на страниците.

На плажа бих си взела списание или кръстословица – нещо неангажиращо и подлежащо на избелване от слънцето и мачкане на хартията.

Вечер, с хубава книга в леглото е любимото ми релаксиращо преживяване. По-хубаво от гледане на телевизия. Няма нищо лошо, ако ти се приспи – слагаш разделителя и на другия ден продължаваш. Не разбирам хората, на които им е все едно какво ще четат, важното е да заспят.

Неделя следобед, с чаша вълшебно кафе, е другото идеално време за четиво.

Ако прелистя книга в трамвая или на плажа, след това трябва отново да препрочета страниците, защото със сигурност съм изпуснала някоя буква, нишка или връзка.

Спомням си навремето мама ни учеше да подвързваме с вестник или с амбалажна хартия всяка книга, преди да започнем да я четем – да я запазим чиста. Затова старателно си подвързвахме учебниците и тетрадките, което днешните ученици смятат за превземка. Но това е друга тема.

А вие колко, кога и къде четете?

Снимка: Reuters

Прочетете още:

• Парфюмът с аромат на книга е вече в продажба
• Подарете на детето си книга, вместо скъпа играчка или телефон
• Маги Благоева за това как трябва да четем, за да четат и децата ни