Безотговорни ли са либералните родители?

Родителски либерализъм или глезене – къде са границите на правилното възпитание? Малко по малко радиусът на позволената от родителите територия, из която едно дете може само да се придвижва, претърпява особени промени: или се увеличава без мярка, или се намалява до най-малката мярка – собствения дом.

С възможността си да се осведомяваме за всяко действие на детето си чрез мобилните телефони, с времето сме превърнали самостоятелността му в частен случай на нашата временна разсеяност. Т. е., детето ни върши неща на своя глава в малкото моменти, в които не говори по телефона с нас.

Притесненията ни като родители не са напълно неоправдани. По телевизията постоянно вървят репортажи за инциденти и злополуки, за които най-често виновен излиза родителят, заради липсата на контрол. Всъщност честотата на тези случаи е малка и затова вдигат толкова много шум. Разбира се, редно е една майка да полага грижи за безопасността на децата си, но нека това не се бърка с буквалното „дишане във врата“.

Още от 7-8--9-годишна възраст е важно да опознаем децата си и да преценим за какво можем да им вярваме и с какво трябва да им се помогне повече. Пускайте дъщеря си да ходи до съседния блок да си играе с приятелката си; синът ви и сам може да стигне от спирката до дома си. Първоначално бъдете с тях, докато не се уверите, че внимават при пресичането на улици например. Не подценявайте остротата на детския ум. Дори в един момент едно малко момче или момиче да се изгуби, телевизията и интернет вече са му подсказали, че може да търси помощ от други хора, да обяснява, да пита и комуникира. Уверете се, че знае адреса и домашния си телефон наизуст и отделете известно време, за да му обясните, че принципно не на всеки може да се вярва, но понякога се налага.

С повече права идват и повече задължения. Да даваш свобода на действията на детето си, не означава да го пускаш в градската джунгла без каквато и да било „каишка“. Авторитетът на един истински родител може да държи един малчуган по-изкъсо дори от най-здравата ключалка. Нека децата ви знаят какви последици ги очакват, ако не са постъпили правилно или са нарушили вашите правила. Нека например играят навън, но да са у дома в точно определен час, за да имате основание да ги пускате пак. Нека карат колело из квартала, но да са с приятелчета.

Оказва се, че на децата, на които им липсва самостоятелност, са по-малко склонни да участват в спортни игри в училище, да пробват нови неща, да изпитват възможностите си. По този начин се ограничават и социалните им контакти и спада самочувствието им, че могат да комуникират правилно и да се харесат на връстниците си.

Има разлика между загрижен и притеснен родител. Бъдете изобретателни, провокирайте децата си да мислят, подлагайте ги на изпитания, за да може в един момент и вие да им вярвате, и те сами да си вярват. Тогава те ще си спечелят повече свобода, а вашата загриженост за тях няма да ви коства толкова много притеснения.

Снимка: Reuters

Прочетете още:

• Колко е важно да насърчаваме и подкрепяме децата си
• Криза на пубертета или просто разглезено дете
• Как да се справим с лошото поведение на тийнейджъра си