Какво пропускат децата от днешното поколение

Факт е – децата излизат да играят навън много по-малко, ползват технологии, за чието бъдещо съществуване преди дори не предполагахме, приключват детството си по-рано... Струва ни се, че в сравнение с тях сме си запълвали времето по много по-пълноценен начин. Освен, че четяхме повече книги, а ходенето на кино беше истинско преживяване, ето с какво друго можем да се похвалим пред днешната младеж:

Излизахме от къщи без мобилен телефон. Но какъв мобилен телефон – за първи път може би сме притежавали подобна вещ след гимназията и университета. Връзвахме две пластмасови чашки с конец и се опитвахме да си говорим. Днес и малки, и още по-малки пускат песни, правят снимки и видео записи, сърфират в интернет и евентуално говорят по модерни и скъпи телефони.

Пътуването с кола или по-точно в колата беше много по-различно. Задължителните днес колани бяха просто подробност, а за стоенето прав на задната седалка въобще не може да се споменава. Вярно – тогава и броят на колите беше много по-оскъден, скоростите бяха много по-ниски, рисковете бяха много по-малко.

Събирахме салфетки и мъниста, носехме си колекциите в училище, разменяхме с приятелки. Чарът на това постепенно да натрупваш свое си измислено богатство се изгуби. Преди много се сърдехме на дядо Коледа, когато ни подареше чифт чорапи или пуловер за Коледа. Днес модерните дрехи се тачат и желаят много повече.

Бригадите и лагерите, на които ходехме нямаха нищо общо с това, което се предлага днес за децата ни: скъп хотел, няколко часа задължителна програма, а останалото време – пълна свобода. Няма я задружната работа и приятелската конкуренция.

Протривахме гумите на колелетата си. Обикаляхме не само своя, не само съседния, но и далечните квартали на града. Улиците сякаш бяха по-широки, а днес – дали защото дърветата разкривиха тротоарите, дали защото колите са повече, на улицата няма място дори да стъпиш. Нищо чудно, че едва пускаме децата извън териториите на квартала, които виждаме от прозореца.

Много отдавна заглъхнаха гласовете на майките, които от терасата викат на вечеря играещите на криеница в тъмното деца. „Мамо, само още 5 минутки!“ – и ако се приберем до половин-един час – пак добре. Телефонът замени комичните разговори през терасата, но поне сега майките са по-спокойни. Или поне би трябвало – отдавна няма ядосани съседи, които да водят за ушите малчугани с напълнени със сливи потничета.

Прочетете още:

• Любимите дежурни реплики, които всяка майка казва
• Чарът в това да бъдеш майка
• Хартиеният читателски дневник отива на кино