Дали всеки родител може без никакво съмнение да каже: „Моето дете никога не е опитвало наркотици“? В първия момент може би да, но като се замислим колко лесно е за един непълнолетен младеж да си купи алкохол и цигари, няма как да не се усъмним за наркотиците.
Как всъщност си представяме първата среща с наркотиците?
Шарени, будещи интерес прахчета и хапчета, поднесени от мистериозен мъж в задна уличка до заведение? Това вече можем да срещнем само във филмите. Замислете се за кутията с лекарства у дома. Успокоителни, витамини, болкоуспокояващи, антибиотици, стимуланти, сънотворни... списъкът продължава. В САЩ броят на младежите, които се пристрастяват към Викодин например, е доста висок. Причината се крие в това, че когато нещо е в графа „легални“, тийнейджърите го приемат като безобидно. Затова и не се притесняват да приемат по-големи количества и да не обръщат достатъчно внимание на нарастващата зависимост.
Едва една трета от родителите, които въобще обсъждат въпроса за наркотиците с децата си, споменават за опасностите, които крие свръхдозата от едно обикновено болкоуспокояващо лекарство. Важно е да държим всякакви медикаменти извън обсега на малки и не толкова малки деца. Някои хапчета са обвити в сладък филм, който служи за по-лесното им поглъщане. Много сиропи за гърло имат дори приятен вкус, но за един малък човек всичко вкусно си струва да се опита, а както се случва и с шоколада – да се прекали.
Напоследък все по-често можем да срещнем младежи с енергийна напитка в ръка. Всяко вещество в какъвто и да било вид, което влияе на нервната система на човек, е редно да се избягва от по-млади хора. Младостта би трябвало да е достатъчно силен стимулант сама по себе си.
Обръщайте внимание на поведението на децата си. Следете за настроенията им, за период, в който са получавали по-ниски оценки в училище, за физическа отпадналост, разсеяност. Изберете удобен момент и поговорете с тях за мнението им за наркотиците, споделете своето. Най-добре това да се случи, докато карате кола например или миете чинии, за да избегнете директния зрителен контакт. Едно дете се чувства по-добре, когато в него не е впит критичен поглед.
Бъдете приятели на детето си, възпитайте у него съвест и съзнателност и нека те, а не вие, поставят граници на решенията и делата му.
Снимка: Reuters
Прочетете още: