Любовни есенни рими – 7-а част

Любовта през есента

Есента е тъй прекрасна, нежна.
Гали те с падащите си листа.
Провокира чувствата ти скрити.
Показва колко е добра –
с вълшебна пръчка събира две сърца –
в приказка красива, за есента.
В нея всички са щастливи
и говорят все за любовта.
А есента – намига всяка утрин,
закача те с последните си слънчеви лъчи
и чака зимата да я смени.
Романтика и красота
лъхат през времето на есента.
Чувственост, интимност и топлина.
Нежност, отворени сърца,
шарени цветя, песен лежерна една.
Мъжка прегръдка, топла целувка,
усмивка, озарена от есенна светлина.
Това са дните на есента,
които непрестанно ти напомнят:
„Живей за любовта!“.

* * *

Кога?

Кога е най-сладка любовта?
Когато е споделена тя?
Когато има радост и мъничко тъга?
Може би когато около нас има розови балони и цветя?
Кога ли ще разберем дали изобщо съществува тя?
Нима е нужно да отговорим на въпроса кога.
Сега ли трябва да мислим за всичко това?
На вън е есен, оранжева, жълта, червена.
Тя е опияняваща,
красива като хризантема.
Олицетворява жената страстна,
тайнствена, огнена и окрилена.
Простичка, обикновена,
но понякога студена, но търсеща, устремена,
а дори и малко смирена.
За сметка на това удовлетворена
от чувствата си и любовта си несменена.
Това е есента – сезона на любовта.
Топла – хладна, но с усмивка, заличаваща тъга.
Даряваща красива картина една –
пъстри пътеки от жълти листа,
слънчеви петна, лек полъх на цветя.
А... сутрин – капчици роса,
стръкчета шарена трева.
Вечер – искряща звезда, потънала в тишина.
Лунна светлина,
във въздуха – чувствена музика – КРАСОТА!
Реална картина – сбъдната мечта.
Въпросът кога става излишен сега,
Тук не става и дума за самота,
защото през есента, любовта
се е настанила в нашата душа,
сгрява ни със своята топлина,
тъй като е движеща сила
и ни показва, че е най-важна на света!

* * *

Среща

Срещнах го през есента...
Беше сутрин... имаше мъгла...
Всичко бе потънало в тъмнина...
Аз вървях по тиха улица,
а на лицето ми се бе настанила тъга.
В шепата си мачках няколко жълти листа.
Бях ядосана и усещах, че живея в самота.
Страдах от любов несподелена, а и единствена.
Птица прелетя над мен, уморено махаше с крила.
Усетих, че може би е като лъч светлина.
Но... тя също беше сама.
Попаднах в студената прегръдка на вятъра,
но почувствах топлина.
Изневиделица пред мен се разкри чудна картина една:
поляна с диви, прекрасни цветя.
Сякаш някой се е грижил през всеки ден от годината.
Едни бе подредил в красива леха,
други – съединил в сърце – символ на любовта.
Помислих си: това сън ли е или е магия зла?
Как така през есента ще има толкова много свежи цветя?
Къде ли се крие отговора?
Усетих, че някой беше зад мен, там на двора.
Обърнах се и видях: красив млад мъж с книга в ръка.
Доближи ме и ми се усмихна нежно – сякаш не бях в реалността.
Единствената дума, с която мога да го опиша е – КРАСОТА.
Предложи да сподели с мен една история.
История за прахта на две влюбени сърца,
разпръснати на тази огромна поляна с цветя.
Сърца, съединени в кръга на вечността
и почиващи си под знака на любовта.
Спрели да търсят сродна душа
и останали на тази земя,
отдали се единствено на обичта.
Тази истинска история ме вдъхновява и сега,
когато препрочитам книгата, която бе в неговата ръка.
Цяла книга за любовта,
на неговата майка и баща.
Есента не е лоша, тъмна вещица,
намръщена и зла,
обгърната в мъгла и студенина.
Тя провокира твойте сетива,
промъква се на пръсти у дома
и често ти говори за любовта.
Защото съществува ли любовта
в нашите сърца -
цялата вселена ще е добра.
Едни среща на необичайни места,
други събира
в обръча на безкрайността.

Драга Георгиева

* * *

Любовта в сезон

Дърветата са вече покрити с есенни листа.
Те стават многоцветни – нова красота.
И макар есента да е предвестник -
тя всеки път е нов красив магьосник.

Миг, който е сякаш част от мен
и е вплетен в мойте чувства.
Миг, в който човек обезумен
знае как любовта го погубва.

Но загуба ли е да проглеждаш,
да виждаш света с доброто, любовта?
Да вярваш, че дори когато се навеждаш
не просто падаш, а сбъдваш нова мечта.

С цвят на старо злато
виждаш есенни листа.
И знаеш, че сърцето ти е богато,
защото стара в теб е любовта.

И тя като тоз сезон чака миг на показ
и подтиква за поклон,
защото тук вече всичко узряло е и не чака отказ.
Всеки плод на обич ще намери своя дом.

Така е във човека.
Узрялата любов иска да бъде откъсната, да е споделен плодът.
Няма ръка, която да не желае да бъде взета.
Две души трябва да са заедно и да се държат.
До късна като есен зрялост, старост,
в една любов те трябва да горят.

Рени Каралеова

* * *

Есента пристига

Есента пристига тука вече
и пролетта е още далече.
На топлината да се насладим,
преди да изчезне яко дим!

Щъркелите се гласят за отпътуване,
чака ги много летене и будуване.
И на лястовичките вече е ред
да извършат своя далечен полет!

Недей си тръгва, топло лято,
за мен си като скъпо злато.
Без светлина живота на всеки е немислим,
но и всеки сезон за себе си е несравним!

Десислава Ковачева

* * *

Събуждам се и виждам – как дъждът вали,
капките се стичат по стъклото – като парещи сълзи.
Навън е есен!
Обичам есента, с разноцветните листа
и пъстрия разкош –
пленена от страстта и ЛЮБОВТА!
Обичам есента – две влюбени очи –
в сърцата ни любовна мелодия звучи!

Дияна Миланова

* * *

Любовни есенни рими – 1-ва част
Любовни есенни рими – 2-ра част
Любовни есенни рими – 3-та част
Любовни есенни рими – 4-та част
Любовни есенни рими – 5-а част
Любовни есенни рими – 6-а част

Любовни есенни рими – 8-а част
Любовни есенни рими – 9-а част
Любовни есенни рими – 10-а част
Любовни есенни рими – 11-а част
Любовни есенни рими – 12-а част
Любовни есенни рими – 13-а част
Любовни есенни рими – 14-а част
Любовни есенни рими – 15-а част
Любовни есенни рими – 16-а част

Снимка: Reuters

Стиховете са от конкурса „ Любовни есенни рими“