Детето говори неприлични думи – кой е виновен?

По паркове, градинки, училищни дворове и спортни площадки винаги можем да намерим няколко хлапета, които ритат топка, слушат музика или разговарят. Ако обаче се заслушаме малко по- внимателно в думите им, няма как да не забележим, че някои от тях не би трябвало да излизат от устата на 10-годишно дете.

Бихме могли да виним телевизията, медиите, музиката, че позволява жаргонни неприлични думи да се превръщат в неразделна част от ежедневието на много хора, но истината е, че ако сме възпитали съзнателен човек, подобни неща ще му минават покрай ушите без да го впечатляват.

Езикът е един от основните изрази на личната култура. За жалост, от баща на син не особено често се предават морални принципи, а елементарни коментари по злободневни теми. Истината е, че родителите са много по-авторитетен източник на влияние, отколкото каквато и да е медия. Стига да се открие правилния подход, детето става не само наше „чедо“, но и наш приятел. И ни слуша. И ни вярва. Много често на изказвания от типа „можем само да се срамуваме от днешното поколение“, младежите отговарят с „да, но пък предишното поколение ни е възпитало така“. Това е нещо, над което човек си струва да се замисли.

Връщаме се обаче на неприличните думи – повторени многократно, те губят основния си смисъл и се превръщат в обичаен „лаф“. Младите ги използват, докато описват, разказват, превръщат ги в обръщения към познатите и приятелите си, сякаш няма нищо нередно в това. Рядко се замислят, че някой може наистина да се засегне. Като цяло чувствителността е качество, което често става обект на подигравки напоследък.

Беше се разпространило твърдението, че чрез ругатни, човек се освобождава от насъбралото се напрежение и се успокоява. Със същата цел цивилизованият човек е измислил и цивилизовани методи – музикотерапия, смехотерапия, медитация, дори крещене в звукоизолирана стая. Варианти има много, важното е да открием най-подходящия за себе си.

Но в крайна сметка става въпрос за деца – откъде толкова напрежение и негативни емоции, които да имат нужда от външен израз? Един разговор със сина или дори дъщеря ни няма да навреди никому. Едва ли биха си признали, ако си позволяват да използват некрасиви думи, но най-малкото биха се замислили върху поведението си.

Прочетете още:

• За свободния достъп на децата ни до наркотици
• Безотговорни ли са либералните родители?
• Как да се справим с лошото поведение на тийнейджърите си