Майчинство

Кога и как се прави погача за бебе?

21.10.2008г. / 10 33ч.
Вергиния Генова
Кога и как се прави погача за бебе?

Според стара българска традиция погачата за новороденото бебе се прави на 40-тия ден от раждането. Отива се в църква, след това вече всички може да виждат бебето, а майката може да го извежда сред хората.

Но все пак първите, които го виждат са само най-близките до семейството жени. Гостите трябва да дойдат по светло и да си тръгнат по светло. Желателно е да са млади раждали жени или бременни. Обикновено това са роднини и близки приятелки. А за таткото е свободен от семейни задължения ден – изпраща се на разходка или да се повесели с приятели. Разбира се преди това е бил порядъчно впрегнат в подготовката на празника.

Погачата за бебето играе ролята на орисване – т. е. поканените, като добри феи, трябва да пожелаят нещо хубаво на бебето, като например: да танцува добре, да пее добре, да изкарва пари, да е умно и т. н. Този обичай е почитан в различни точки на света и от там идват много фолклорни приказки, базирани на този ритуал – орисването. Да си припомним само най-популярната приказка – Спящата красавица. В нея се появяват феите-орисници, които вменяват качества на детето и предначертават пътя му в живота.

Днешните орисници носят сладки неща, за да е сладък животът на детето, дават пари и подаръци, за да живее в изобилие. Обикновено добрите орисници се консултират с майката какъв подарък да донесат, за да е наистина в полза при отглеждане на бебето. Няма смисъл всяка жена да донесе по една дрешка за едномесечно бебе, защото половината от тях няма да влязат в употреба.

Подаряват се основно дрешки, бебешки играчки и аксесоари за бебето.

За най-важен момент се смята разчупването на погачата. Две момичета чупят питката над главата на майката и бебето, а най-близката орисница държи отдолу кърпичка, в която събира трохите. Според българската традиция е важно момичетата, които чупят питката да имат двама живи родители. Първото парче е за бебето. То се увива в кърпичката и трябва да се качи на високо, така че детето да израсте високо и здраво. Кърпичката се връзва на възел, но той не трябва да е много стегнат, за да не стане скъперник. Жените в къщата гледат възелът да не е и прекалено разхлабен, за да не разпръсква спечелените с труд пари и да не изнесе покъщнината. Една от орисниците отчупва парченце от питката и го топва в мед, след което го допира до устните на бебето, за да е трудолюбиво като пчелите и животът му да е сладък и честит. След това всички се черпят с погачата, топната в мед. Задължително гостите се черпят само със сладки гозби, като и питиетата е желателно да са сладки.

В съвременен вариант е добре да придружим подаръците си и с картичка или някакво по-трайно символично послание, в което да изразим своите надежди за бъдещето на бебето и да го благословим с нашите добри думи. След време когато порасне момичето ще може да види, че леля му го е орисала да бъде балерина и това се е сбъднало или пък за момчето се е сбъднало пожеланието да стане лекар и да помага на хората. Дори и да няма съвпадение между пожеланията и реалността поне ще има повод за мили спомени и закачки.

Правили ли сте вие погача за своите новородени бебета и кога?

Смятате ли, че това е добра идея и бихте ли съхранили традицията във вашия дом?

* * *

Поздравителни картички за новородено бебе
Новородено бебе - как да го посрещнем
Погачата - представяне на бебето пред света

Коментирай
1 rate up comment 4 rate down comment
Ц ( преди 6 години )
За мен това е само едно голямо суеверие. Какви орисници? Да не живеем в приказките? Не е ли по-важно Бог да е с него и да ги закриля? Не ги разбирам хората, готови са на всякакви ритуали, но не и да се уповават на Бога....
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1 rate up comment 1 rate down comment
Гергана ( преди 6 години )
Някога обичая беше ,че питката се правеше първата неделя след изписването ! Присъстваха само жени , не се изнасяше нищо от питката навън да не стане детето прахосник ! Сега вече младите си решават , правят го просто да се видят с приятелки без да спазват никакви традиции, без да се съветват с бабите , чието всъщност задължение е питката за бебето ! Сега е показност , никаква традиция и никакъв смисъл от този хубав ден !
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 2 rate down comment
До № 3 Мария ( преди 9 години )
На баткото не направих, защото не знаех. Но на малката и направих точно на 40 ден. А хората си ми бяха най-близките - майки, кръстницата и две приятелки. Не е за подаръците. Но моя приятелка ще прави сега сладка пита на бебето си - което направи 3 месеца. Еи това вече не мога да го разбера. То всички са го виждали- и в църква го заведе на 40 ден. Ама питка тогава не му направи- защото било 31 декември. Сега ще я прави и то с много жени- които наистина са виждали бебето вече по няколко пъти. За мен си е чисто просене на подаръци. Според нея питката се правила до една годинка. Е, толкова статии четох кога се прави, ама никъде не видях да пише до годинката. Вие какво ще кажете?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3 rate up comment 2 rate down comment
Дарина ( преди 10 години )
Правих погача на първата си внучка,но когато беше на 3 месеца защото едва тогава я видяхме -дъщеря ми със семейството си живее в чужбина. Сега като се роди и втората ще я направя на 40-тия ден, както си му е редът, защото със съпруга ми сме при тях. Тук няма такива традиции, но им беше интересно.На първия ритуал присъства и таткото - защо пък не - аз мисля, че го правим за радост на цялото семейство, че се е появил нов член и да пожелаем на детето да е пълноценен животът му като хляба и да е сладък като меда.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15 rate up comment 0 rate down comment
Екатерина ( преди 10 години )
Направо се ужасих, когато прочетох шовинистичния коментар на "Павел" и снобското изказване на "Anelia". Явно е, че и двамата си нямат ни най-малка представа що са това български традиции и какви са техните корени. Искрено се надявам и двамата да не предадат явните си негативни качества (омраза към жените и омраза към родината) на евентуалното си поколение.Нека първо отбележим, че обичаят НЕ е християнски, а още по-малко е бил продиктуван от приказката за "Спящата красавица". Орисниците (също "наречници") в българския фолклор са митологични фигури, които има доста древен, именно предхристиянски характер. Ходенето на църква е само формално припознаване на обичая от християнството, елемент от т.нар. фолклорно християнство в традиционната култура на България.Участието само на жени в обреда всеки, който има основно образование може да си обясни. То е продиктувано от неоспоримия факт, че САМО жените могат да раждат.Обичаят да се "дават пари и простотии", както елегантно се е изразила г-ца/г-жа Анелия, са практики, основани на това, че даряването е израз не само на уважение, но и на старата максима "дай, за да получиш". Нашите прадеди за щастие не са били материално пристрастени, както явно е въпросната Анелия, и не са смятали притежанието на вещи за по-важно от това чрез символното даряване образно да "предопределиш" на един нов член на общността добър живот.Бих посъветвала всяка майка, която реши да извърши този прекрасен български обред, все пак да се запознае по-подробно с неговите корени и смисловото значение на обредните действия в него. За целта има достатъчно достъпна литература. Повечето статии в интернет са вяло повторение една на друга, при това с погрешна информация, какъвто е случая и с тази.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5 rate up comment 1 rate down comment
Nora ( преди 11 години )
До Павел Иванов: Не забравяйте, че българските традиции са се оформили и възникнали в "мъжко" време, където мъжете са били доминантни фигури и "глави" на семейството. В този ред на мисли няма нищо лошо да има един-два обичая, посветени на младите момичета (лазаруването) и на майките и децата им (какъвто е погачата). Мисля че сте твърде краен в мнението си и тук не става въпрос за никаква дискриминация.Лично аз не бих направила погача на детето си, защото не съм религиозна и не ходя в църква. Иначе има нещо много магично и красиво в целия ритуал :) Колкото до съхраняването на българските традиции... Малко е лицемерно да говорим за това и да пишем на латиница, не мислите ли?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4 rate up comment 111 rate down comment
Павел ( преди 11 години )
Много странен обичай според мен! Бащите се явяват като някакви абсурдно ненужни същества. Изпращали се на разходка или да се разпиват с приятели или каквото и да е там, но само да не са си вкъщи или където се прави тази погача. Как ви звучи заглавието "Първи стъпки в разделянето на едно семейство"? А как ви звучи думата ДИСКРИМИНАЦИЯ? Или май само жените и цветнокожите могат да я употребяват по предназначение? Много животински звучи този "ритуал" бащата, като куче се "изгонва". Голяма тъпотия мъжете нямаме право да се похвалим с рожбата си а?!? И заради някаква си приказка за някаква спяща красавица направихме ритуал. А преди тази приказка да се появи на бял свят какво? Не е имало погача май?!? Голяма идиотия е това ей...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2 rate up comment 2 rate down comment
pacho ( преди 11 години )
8 rate up comment 1 rate down comment
Валентина ( преди 11 години )
В поверията и традициите винаги има нещо логично. Да не "показва" новороденото до 40-я ден е свързано с това то да бъде предпазено от болести, тъй като бебешкия организъм не е изградил още никакъв имунитет. Майката и бебето са много податливи в този период. А, нали всички искат да видят бебето...ето след 40 може :) А, орисването е всъщност пожелание, което всички близки и приятели съзнателно отправя като надежда :)Традициите са нещото, което ни е заазило във времето.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8 rate up comment 10 rate down comment
Anelia ( преди 11 години )
В чужбина няма такива предразсъдаци Там бебто може до го окажеш или който иска го вижда на 10, 5, 8 и който си ден иска стига вечеда са си у дома (да не са в болница) и не се дават пари и простотии нито кашони с подаръци Нито пък домакините са длъжни да хранят и поят По сокче и(или) кафенце и готово
отговор Сигнализирай за неуместен коментар