И тогава аз го целунах...

Нека ви разкажа за нашето запознанство, което беше като в приказка. Тя започна преди цели 10 години на абитуриентския ни бал. Казвам “ни”, защото той беше общ за двамата, макар, че не се познавахме. Аз учих в техникум, където бяхме основно момичета, а той в техникум, основно с момчета.

Бяхме решили абитуриентският ни бал да бъде в Слънчев бряг и за да е по-интересно, от фирмата, с която щяхме да пътуваме, предложиха да сме заедно два курса момчета и два -момичета. Ние естествено се съгласихме.

Стана така, че седмица преди бала аз се разделих с гаджето си и нямах никакво намерение скоро да започвам нова връзка, но любовта не пита. Настаниха ни в хотела, в който щяхме да празнуваме и там започна всичко. Излязох на терасата и го видях, на съседната тераса стоеше ТОЙ, гол, само с наметната през кръста хавлия. Направо не можех да откъсна очи от него и като хипнотизирана се върнах в стаята, взех си фотоапарата и излязох да го снимам.

Още същата вечер аз и приятелките ми бяхме поканени на купон в съседната стая. И тогава се запознахме. ТОЙ се казваше Атанас и това име ми прозвуча като най хубавото име, което бях чувала. В този момент разбрах, че любовта от пръв поглед наистина съществува и набързо забравих за разочарованието си от мъжете.. Уж случайно се наложи да седна до него и бях много щастлива от това, но дотук нищо.

И така, на следващата вечер ни беше балът. Цял ден с приятелките ми се приготвяхме за вечерта и още с влизане в заведението, започнах да търся Наско с поглед. Той беше единственият с бял костюм, така че не беше трудно да го открия. Изглеждаше ми още по-красив. Пуснаха блус и той ме покани на танц. На следващия блус също ме покани и тогава аз го целунах. Дори не разбрах как го направих, защото по принцип съм срамежлива, но и Наско не се отдръпна. Към 5 часа сутринта решихме да посрещнем изгрева и за целта си взехме бутилка шампанско и отидохме на плажа. Разхождахме се по пясъка прегърнати и щастливи. Никога няма да забравя тези красиви мигове и дълги целувки.

На третия ден си тръгнахме към Шумен и на всяко спиране на автобусите за почивка, бяхме заедно. Още на следващия ден се видяхме отново и след това не пропускахме ден да сме заедно, докато той не влезе в казармата. Виждахме се всяка седмица, чувахме се почти всеки ден, а и непрекъснато си пишехме писма. Любовта ни наистина беше като в приказка.

Малко след като Наско се уволни, заживяхме заедно. През 2006 г. се оженихме и на следващия ден след сватбата тръгнахме на пътешествие и посетихме много красиви и романтични места в нашата страна. Тогава решихме и, че вече сме готови да станем родители. Оказа се обаче, че това не било толкова лесно. Преминахме през много препятствия по пътя, но винаги бяхме заедно и се подкрепяхме взаимно. Любовта ни беше все така силна, както и в началото и това ни даваше сили. И така след многото премеждия, на 24.06.2009 г. се роди най прекрасното същество на света – синът ни Даниел. Той е всичко, което сме искали и е смисълът на живота ни. Направо го обожаваме и благодарим на Господ, че го има. Няма думи, с които да изразим любовта си към него, просто е безкрайна. И така, нашата приказка продължава и днес, само че в нея вече има и нов участник – Даниел. Сега като пиша, преживявам всичко това отново и само лекото мъркане на спящото ми детенце ме връща в реалността. Пожелавам на всички такова щастие – щастливо семейство.

* * *

Участва в конкурса Как се запознахме
Нещо различно, романтично и истинско
Имаме най-добрите мъже на света
На някого, когото още не съм срещнала
Историите на любовта винаги са интересни
Такива мъже вече са рядкост
Любовта е странно чувство – просто се обичаме
Има много сърца, но аз ти давам моето
Моята история за любовта на живота ми
Искаш ли целувка?
Тест за полицай води до женитба
Моля, добавете ме в списъка с абонати
Аз съм влюбен в теб, а ти ме пренебрегваш...