Здравейте. Приветствам Благовеста за идеята на конкурса “Как се запознахме”. Лично аз много обичам да разпитвам хората как са се запознали, защото историите на любовта винаги са много интересни. Най-забавни са ми разказите на възрастните двойки . Тези истории са толкова хубави и вълнуващи, че когато нашите баби и дядовци ги разказват, очите им блестят. Може би един ден ще опиша тези истории в книга, която да подаря на приятелите си:)Ето и моята история.
Дълго време търсих човека до себе си, темпераментна съм, романтична и лесно ранима. В търсенето си намирах, влюбвах се, разлюбвах, разочаровах се, плаках, усмихвах се, но продължавах да търся човека, с който да прекарам живота си. Имаше моменти, в които се отчайвах, но все си казвах, че и моята половинка вероятно ме търси там някъде. И един ден той наистина ме намери:)В интернет.
Всичко започна по познатия начин. Тъкмо бях приключила най-тъжната си любовна история и моят човек започна да ми пише. Ден, два, три, станаха седмици. Всеки ден след работа сядах пред компютъра с надеждата да ми е писал. И той беше. Отначало искаше да излизаме, но аз се дърпах, защото не ми се занимаваше, след поредното разочарование. Както се дърпах, дърпах един ден му казах на майтап да се видим. Уредихме срещата, запътвам се на нея, виждам го с букет цветя. Лелелее, питам се “Има ли още такива мъже”? и страшно се зарадвах, че се е сетил. За романтичната ми и лесно ранима душичка този жест беше като успокояваш балсам.
Седнахме на кафе, после разходка в парка и аз го целунах:)Започнахме да излизаме, обаче аз реших, че сигурно това не е моя човек и съвсем сериозно мислех да му го кажа. Така след седмица той ми се обясни в любов и аз се размислих, реших да му дам възможност.
Днес, година и половина след първата ни среща и една година съвместен живот съм щастлива и обичана жена. Всеки ден той ми показва, че това е човекът, който толкова време търсих, а всъщност той ме намери:)С всеки ден го обичам повече и повече и не мога да си представя живота си без него.
Месец след запознанството ни една вечер ме заведе на Царевец, гледам го един такъв притеснен, питам го какво му е, той не казва. Стоим и се гледаме, по едно време падна на колене и под светлините на прожекторите, пред вратите на този символ на България ми предложи да стана негова съпруга. Казах “Да” и този момент беше най-хубавият в живота ми. Дори и сега като го разказвам, се усмихвам и ми става топличко на сърцето. Предстои ни още един такъв хубав момент – денят на нашата сватба. На 17 юли 2010 г. ще кажа “Да” на човека, който ме намери в необятното пространство на интернет и ми доказва, че това е този, който търсих толкова време!
* * *
Участва в конкурса
Как се запознахме
Нещо различно, романтично и истинско
Имаме най-добрите мъже на света
На някого, когото още не съм срещнала
Нашата приказка
Звездите бели трепкат, улиците спят...
Такива мъже вече са рядкост
Любовта е странно чувство – просто се обичаме
Има много сърца, но аз ти давам моето
Моята история за любовта на живота ми
И тогава аз го целунах...
Искаш ли целувка?
Тест за полицай води до женитба
Моля, добавете ме в списъка с абонати
Аз съм влюбен в теб, а ти ме пренебрегваш...