Следродилната депресия е сериозен психологически проблем при родилката, чийто първи сигнали може да се усетят още в самия край на бременността или в родилното отделение. Проявите й са различни, но най-често се характеризира със силно подчертана тъга и плачливо настроение. Сълзите се появат ден и нощ, с и без причина. Други черти на това състояние са необичайна мъка и чести капризи.
Младата майка се измъчва от въпроси: "Защо ми е това бебе? Искала ли съм го изобщо? До раждането винаги съм живеела само за себе си. Тъкмо се отпусна нощем да си почина и малкото започва да крещи. Ставам да го видя.. и пак... и пак... Друсай го, друсай го, това бебище дано се успокои. Кога ще свърши всичко! Кой мен ще ме пожали! Всички само на бебето гледат да угодят!”
Майки със стаж в отглеждането на децата, както и специалисти - псилхолози съветват при този случай жената да се опита да запази спокойнствие.
Следродилната депресия е нормално състояние, което минава и подлежи на лечение. Страдащите майки нека се утешат, че то е временно и след 3 месеца ще се почувства по-добре. Още по-леко ще им стане след 6 месеца, а след година ще са забравили всички несгоди. Когато след 12 месеца малкото същество ги прегърне и им каже „мама”, ще разберетат, че животът им едва сега започва.
Мислъта на хилядите жени, които не могат да забременеят или са загубили рожбите си може да бъде добър мотив да продължите да се грижите за бебето си. Да си майка е най-голямото щастие на Земята.
Важното е осъзнаете, че съществото в креватчето е мъничко и беззащитно човече. То изпитва страх и е самотно, когато мама не е близо до него и не го гушка. Бебчето знае, че освен вас никой друг не може да му помогне.
Снимка: Reuters
Прочетете още: