Аспирация на яйцеклетките
След стимулацията с Puregon се прилага Pregnil. Следват последните стадии от развитието на фоликулите и узряването на яйцеклетките, при това в много кратък и точно установен период от време. Съответно, пункцията и аспирацията на яйцеклетките става 34-36 часа след Pregnil, точно преди овулацията. Както се практикува днес, при аспирацията на яйцеклетките се използва същото трансвагинално ултразвуково устройство, с което се следи развитието на фоликулите, но се добавя дълга игла с малък диаметър. Тази игла се поставя във водача на ултразвуковата сонда.
Иглата е свързана към всмукателна помпа и течността от всеки достъпен фоликул в яйчника се аспирира. Тази течност се изследва под микроскоп от ембриолога. От нея се идентифицират и изолират яйцеклетките. Не всички фоликули съдържат яйцеклетки. Понякога се получава така, че яйцеклетките в някои от фоликулите са спрели своето развитие. Някои от тези фоликули се оказват малки кисти, които са се развили заедно с нормалните фоликули, без да съдържат яйцеклетки. Тези кисти ограничават сами растежа си и търпят обратно развитие, дори и да не са били аспирирани. Аспирираните яйцеклетки се отглеждат в инкубатор за 4 до 20 часа, в зависимост от зрелостта им, преди да бъдат оплодени от сперматозоидите.
Обикновено пункцията и аспирацията се извършват под местна упойка на влагалището и шийката на матката и лека интравенозна анестезия. Процедурата продължава 15-40 минути, след което пациентката почива 30-60 минути, преди да бъде изписана. Ако се налага по-активно наблюдение, пациентките се настаняват в болнична стая. При някои програми аспирацията се осъществява в операционна зала, при други се използва обща упойка.
В някои случаи е наложителна аспирация чрез лапароскопия (през коремната кухина):
Лабораторният Компонент
Лабораторията е важен, решителен елемент за успешното приключване на IVF – ET.
Яйцеклетките трябва да се изолират и след това да се пренесат в инкубатор. Там е създадена подходяща среда, която улеснява тяхното оплождане от сперматозоидите. Тази стъпка може да се състои просто в поставянето на яйцеклетките и сперматозоидите в една и съща "Петри-паничка". В някои случаи, когато количеството и/или броя на сперматозоидите е малък, се налага под микроскоп да се инжектира единичен сперматозоид във вътрешността на яйцеклетката (1С31). След това оплодената яйцеклетка, която се превръща в развиващ се ембрион, трябва да се отглежда в среда с постоянна температура, контрол на влажността и стриктно спазване на нивото на въглеродния двуокис. Средата съдържа соли и хранителни вещества, които периодично се променят, в зависимост от клетъчното развитие и изискванията на ембриона.
Не всички аспирирани яйцеклетки ще узреят и не всички са нормални. Средният процент на яйцеклетките, осъществили оплождане, е около 65% и зависи от много фактори. Някои яйцеклетки, достигнали зрелост и с нормален външен вид, не могат да бъдат оплодени дори и при взаимодействие с нормално изглеждащи сперматозоиди. Не всички яйцеклетки, осъществили контакт със сперматозоиди, ще формират ембриони, които ще започнат да се делят. Не всички формирани ембриони се развиват успешно и част от тях спират своето делене (отпадат). Отпадането на ембриони във всеки следващ стадий намалява, т. е. процентът ембриони, при които се блокира деленето на стадий 2 - до - 4 клетки, е по-голям, отколкото процентът ембриони, блокирали деленето си на стадий 4 - до - 8 клетки и т. н. Като пример, типичен IVF – цикъл може да произведе девет яйцеклетки, от които седем да бъдат оплодени и шест да започнат да се делят по нормален начин и да се превърнат в ембриони. В зависимост от възрастта на жената, от два до четири ембриона ще бъдат върнати в матката и два или четири ще бъдат замразени. При неуспех на първия ембриотрансфер се използват замразените ембриони, разбира се след размразяване.
Специални лабораторни методи
Какво е ICSI?
Броят на двойките с мъжки фактор на безплодие е съществен, дори се приема, че той превишава по честота женския фактор и е отговорен за повече от 50% от случаите на безплодие. В резултат на това са се развили лабораторните техники за решаване на тежки спермални проблеми. Пример в това отношение е успешното лечение на мъжкия стерилитет чрез техниките ICSI (интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоид).
Най-външната обвивка на яйцеклетката е твърда. За да може да пробие тази бариера при нормални условия, главичката на сперматозоида първо осъществява физически контакт и се слива с нея. Ако сперматозоидът не може да извърши това или ако е твърде бавен, тази бариера остава непреодоляна.
ICSI или процесът на директно инжектиране на единичен сперматозоид в яйцеклетката превъзхожда по-ранните методи и наистина променя подхода към мъжкия стерилитет. Оплождане и нормална бременност могат да се постигнат и със сперматозоиди, които нямат целенасочена подвижност. Първоначално имаше опасения, че вмешателството в нормалния процес на избор на сперматозоид, който да оплоди яйцеклетката, може да увеличи процента на аномалии в потомството. Това не е доказано. Сперматозоидите, по същество, представляват преносители на генетичния ДНК материал и като всички други транспортни съоръжения, прикриват същността на своя товар. Трудно може да се съди за качеството на генетичния материал на сперматозоида по външния му вид. Така или иначе ембриологът подбира най-добрите сперматозоиди за ICSI. Някои мъже нямат сперматозоиди в еякулата, поради запушване на спермалните канали. То може да бъде предизвикано от хирургични операции, инфекции или е съществуващо състояние още от рождение. Такива сперматозоиди, взети от тестиса, са незрели и рядко водят до оплождане при каквито и да било условия, освен ICSI. Дори крайно незрели сперматозоиди, взети чрез биопсия от тестиса, могат да създадат нормални деца. На практика ICSI е голяма, интензивна лабораторна процедура, зависеща от координацията между очи-ръце и сръчността на ембриолога.
С любезното съдействие на Orgаnon България