Най-общо казано, рисковете при IVF се отнасят до стимулацията и пункцията на яйчниците за аспирация на яйцеклетките.
Основното през стимулационната фаза е инжектирането на хормоналния препарат Puregon и вземането на кръв за анализ. И в двата случая може да се образува хематом (кръвонасядане), но той се разнася бързо. Понякога се формира възпаление на вената, точно на мястото на убождане от иглата. Това причинява известен дискомфорт, но рядко води до каквито и да било последствия. Реакциите към гонадотропния хормон Puregon са малко, защото той е човешки хормон и евентуално предизвиква дразнене в много малък процент от пациентите. Може да има подуване, зачервяване и сърбеж на мястото на инжектиране – реакция срещу разтвора, съдържащ хормоните.
Препаратите, аналози на гонадолиберина, например Orgalutran, могат да причинят краткотрайно главоболие, "горещи вълни", подобни на тези през менопаузата, и слаби колебания в настроението. В редки случаи пациентите се оплакват от леки болки в ставите.
Лекарят трябва да определи такава доза на Puregon, която да предизвика узряване на достатъчен брой яйцеклетки, но не и да причини прекомерно увеличаване на яйчниците. Тази задача е трудна и често пъти отговорът на пациентката към лечението не може да се прогнозира. Освен това, предозираната стимулация може да предизвика събиране на течност в корема и в гръдния кош. Затова контролът от страна на лекаря трябва да бъде много стриктен. Дори при условия на отлично наблюдение, пациентката може да отговори на стимулацията изненадващо бурно и да е налице някаква степен на Хиперстимулационен Синдром на Яйчниците или, както е известен в медицинската литература, OHSS. Този синдром обикновено е във връзка с високите естрогенни нива преди овулацията. Понякога цикълът се прекратява още преди инжекцията с Pregnil, поради същата причина. В други случаи се извършва аспирация и оплождане на яйцеклетките, но ембрионите се замразяват и не се връщат в матката през стимулирания цикъл, тъй като бременността при този цикъл може да влоши хиперстимулационния синдром.
Обикновено OHSS се манифестира с неразположение ниско в таза, подуване на корема, слаби отоци, както и с тежест в областта на сърцето и затруднения в дишането.
Промените настъпват 7-10 дни след аспирацията на яйцеклетките и отзвучават сами. Тежките форми на OHSS обаче изискват медицинска намеса. Понякога се вливат интравенозно разтвори за коригиране на електролитното равновесие, човешки серумен албумин, а може да се наложи и извършването на парацентеза чрез малък катетър в коремната кухина. Това става с помощта на ултразвуково наблюдение и местна упойка, за да се отдели излишното количество течност. Тежката хиперстимулация е животозастрашаващо състояние, изискващо активно поведение и реанимационни грижи. Тя би могла да отключи допълнителни проблеми с нарушения в кръвосъсирването, но това са изключително редки случаи. По-често следствие от свръхстимулацията на яйчниците е възникването на многоплодна бременност. С нарастване на броя на ембрионите, значително се увеличава рискът от недоизносване на бременността. Резултатите от използването на замразени ембриони се подобряват все повече през последните години. Това ще доведе до връщане на по-малко ембриони за постигане на бременност за един стимулационен цикъл, с което пък би се намалила многоплодната бременност.
Рисковете, свързани с аспирацията на яйцеклетка чрез трансвагинален ултразвуков водач, са минимални. Възможни проблеми като вътрешен кръвоизлив, причинен от иглата, са рядко срещани. Тазовата инфекция е случайно явление и се повлиява от антибиотична терапия. Изключително рядко се наблюдава тазовия абцес, при който е необходима хирургична намеса. Такива инциденти са рядкост, но е добре да осъществите максимално пълна консултация с Вашия лекар.
Извънматочната бременност (обикновено в маточните тръби), може да е резултат и от IVF – ET. Ако има маточни съкращения (контракции), ембрионите, пренесени в кухината на матката, могат да мигрират до маточните тръби, особено ако те са с променена структура. Тези ембриони могат да останат в тръбата и да не се върнат в маточната кухина, за да осъществят нормална бременност.
Резултати
Използват се различни критерии за оценка на резултатите от IVF. Въпреки това, в професионалните среди се наблюдава силен натиск за уеднаквяване на тези критерии. Процентът бременности може да се изчисли за стимулационен цикъл, за аспирация или за трансфер. За целите на статистическата документация бременността се дефинира не само чрез положителни тестове за бременност, но и чрез допълнително онагледяване на плодния сак с помощта на ултразвук. Така се избягва включването на краткотрайните, фалшиви, т. нар. биохимични бременности в крайните резултати. Съществува схващането, че бременности, осъществени чрез IVF, имат по-голяма склонност да завършат с аборт. Но трябва да се отбележи, че тестовете за бременност се извършват в много ранен стадий на тази бременност. Жените, забременели по естествен път, нормално не търсят лекарска помощ в този ранен етап от бременността, т.е., същите чести аборти не се диагностицират въобще. Процентът на аборти в този стадий на бременността по правило е висок. Като се сравнят IVF – резултатите с тези при пациенти от същата възрастова група, се наблюдава малко (ако въобще има) покачване на процента на абортите. Най-разумно и смислено е представянето на резултатите от IVF – ET като се използва броя на ражданията за основен критерий.
Следващата таблица включва статистика за всички цикли, започнали през 1996 г. на клиниките за IVF в САЩ. IVF – ET е нанесено в първата колонка. Вижда се, че 14% от циклите са прекъснати. Това обикновено е резултат на слаб отговор на стимулацията и незадоволителни хормонални нива, недостатъчно развитие на фоликулите (проследено с ултразвук) или неподходящо ЛХ – въздействие. Може да се види още, че трансфери на ембриони се осъществяват при 89% от аспирираните яйцеклетки. 11-те % неуспех се дължат на неосъществено оплождане на яйцеклетките или незадоволително развитие на ембрионите. Процентът на доказана чрез ултразвук бременност на стартиран цикъл е 27.3. Най-важният показател е процентът на раждания на ембриотрансфер, т.е. 29.2% от пациентките, на които е направен трансфер на ембриони, раждат деца.
При това този процент е по-висок в групата пациентки под 40 годишна възраст (данните не са показани). Процентът на ражданията при трансфер на ембрион, получен от донорска яйцеклетка (за цялата група), е по-висок, в сравнение с трансфер на ембрион от собствена яйцеклетка. Тук трябва да се отбележи колко е важно качеството на яйцеклетката като главен прогностичен фактор за успех. Колоната вдясно представя бременностите, получени от трансфер на замразени – размразени ембриони. Резултатите в тази колона продължават да се подобряват и все повече се доближават до тези, получени при нормалните цикли.
Степента на многоплодна бременност е все още прекомерно висока, като данните от таблицата представят многоплодието към момента на раждане. Трябва да се отбележи, че процентът извънматочна бременност за трансфер е нисък във всички колони.
Един от най-често задаваните въпроси е свързан със състоянието на пациентките, които не са успели да забременеят при първия опит на IVF. Дали шансовете им за успех са същите и при всеки следващ цикъл? Таблицата дава отговор на този въпрос. Вижда се, че степента на забременяване в действителност остава непроменена през първите 6 цикъла. След това броят на пациентките като група доста намалява и резултатите стават статистически недостоверни.
Друг поглед на този спорен въпрос е концепцията за натрупване (кумулиране) на процентите бременност. Например, ако процентите са приблизително постоянни през първите няколко цикъла, трябва да можем да изчислим колко пациенти ще забременеят в края на втория, третия или десетия цикъл. Ако процентът на бременност при ембрионален трансфер е 25%, то след първия цикъл 75% не са забременели. Ако те започнат следващ цикъл, 19% (25%) от тях ще забременеят. Като се съберат процентите на бременност (25% от първия и 19% от втория цикъл) се получават 44% – сумарен процент на бременности. След третия цикъл процентът забременели може да е 53%. Това обяснение е теоретично, но фигурата по-долу дава информация за действителния опит. На схемата всичките пациентки, избрали IVF – ET, са с болестно увреждане на маточните тръби. Забележете, че са дадени бременности, които или са завършили с раждане, или са преминали първия триместър. Третият цикъл завършва с успех при повече от половината (53%) пациентки.
Обобщение
Като заключение – този материал е опит да Ви бъде дадена най-обща представа за IVF – процедурите: какво се случва по време на един лечебен цикъл, какви са рисковете и очакваните резултати. Преди да започнете някоя терапевтична програма, която обикновено е скъпа и пълна с емоционални преживявания, е добре да получите подробна информация от добре запознат източник. Разгледайте внимателно вариантите и всички плюсове и минуси на програмите. И накрая, помнете, че трябва да имате доверие в компетентността на Вашия медицински екип и не забравяйте, че винаги имате повече от един шанс за успех.
С любезното съдействие на Orgаnon България.