Тъй като съхранението на стволови клетки от кръв на пъпна връв за автоложна употреба като техника е известно от скоро, само няколко случая са документирани. Все пак съществува известен клиничен опит. В този смисъл си заслужава да се спомене доклада от 2003г. на холандски учени: "Огромният клиничен опит, получен от автоложни и алогенни трансплантации на стволови клетки, взети от костен мозък и периферна кръв, доказва без съмнение, че резултатите от автоложни стволови клетки от кръв на пъпна връв ще бъдат поне също толкова добри".
Защо до момента е толкова малка употребата на автоложните стволови клетки от кръв на пъпна връв?
Плацентната кръв при повечето пациенти е изхвърлена много години преди да се развие заболяването. Например сърдечно болните на 60- годишна възраст нямат достъп до тяхна собствена плацентна кръв – за да бъде това възможно, е трябвало тази кръв да бъде взета и съхранена преди 60 години. Все пак, резултатите от проучванията с костно- мозъчни стволови клетки може да се екстраполират за стволовите клетки от кръв на пъпна връв. В някои отношения последните са вероятно с много по- добри качества, отколкото костно-мозъчните клетки на възраст, на колкото е пациента в момента на взимането им, докато замразените стволови клетки от кръв на пъпна връв поддържат своята жизненост.
Каква е вероятността децата да имат възможността да използват техните собствени стволови клетки от кръв на пъпна връв след време?
Според скорошен доклад от холандски автори, шансът това да се случи при сегашното състояние на медицинската наука е поне едно на 600. След като се вземе предвид бъдещото развитие, то само в областта на кардиологията тази вероятност се увеличава на едно към осем. Докладът споменава съществуването на публикации, съобщаващи за по- малка вероятност. Все пак се отбелязва, че тези публикации се основават на по- стари данни. Освен това трябва също да се спомене, че стволовите клетки може да се използват за близки родственици (между братя и сестри вероятността от пълно съвпадение е едно към четири).
Коментар на Елица Йолова: Според мен тази тема трябва да се популяризира още повече, защото в много случаи на заболявания единственият изход за оздравяване е присаждането на стволови клетки. Имам и конкретен случай, който доказва, че ако този метод беше известен от по-рано, изходът щеше да е съвсем друг, а именно майка ми. Тя беше болна от Болест на Хочкин (нодуларна склероза), което представлява заболяване на лимфната система и кръвта. Единственият начин за лечение в нейния случай беше трансплантация на стволови клетки и взеха от нейните собствени, но за съжаление лекарите не можаха да направят нищо и тя почина миналата година. Затова съветвам всички бъдещи майки, ако имат възможност да съхранят стволовите клетки от пъпната връв на своите деца, за да не преживеят този кошмар, който изживя моето семейство, защото никой не е застрахован от това и не знае какво го очаква утре.
* * *