Новото в асистираните репродуктивни технологии

При него се създава изкуствена утроба с истински клетки от матката на майката. Ембрионът се посява в тази среда. Той свиква с нея и когато се имплантира в матката, много по-лесно се закрепва, защото средата вече му е позната. Ко-култивирането увеличава с 30 % шанса за забременяване. Процедурата се извършва само от високоспециализирани ембриолози.

Замразени бебета
Когато жената иска да забременее ин-витро, тя се стимулира с хормони да произведе повече яйцеклетки. Когато яйцеклетките се оплодят, се развиват няколко ембриона в тялото, другите остават. При 30% от жените след трансфера на двата най-добри ембриона в тялото, другите остават. Те могат да бъдат имплантирани в майката след месеци, дори и след години. За целта се замразяват с течен азот при минус 196° C в т. нар. криобанка. В света най-дълго замразеният ембрион е бил имплантиран след 13 години. По принцип, ембрионът може да живее в криобанка над 50 години, но жената ще премине репродуктивната възраст.

Най-честите причини да се замразяват ембриони са: усложнения или заболявания, при които не може да се направи трансфер в тялото на майката; за следващи опити за зачеване; при желание за друго дете след време.

В САГБАЛ “Д-р Щерев” са се родили 5 бебета от замразени ембриони и са реализирани над 15 бременности. В момента около 500 замразени ембриона “чакат” да заплодят своите бъдещи майки.

Предимплантационна диагностика PGD
Генетична диагностика преди имплантация позволява да се направи генетичен анализ на всички ембриони и да се изберат най-здравите. PGD технологията може да открие наследствени заболявания преди ембрионът да е имплантиран в матката. При естествената бременност генетичните тестове се правят около петия месец, когато е много опасно да се направи аборт. PGD се прилага предимно при жени с няколко спонтанни аборта, с няколко неуспешни ин-витро опита, при двойки с наследствени заболявания в рода, както и при жени в напреднала възраст.

Напоследък се появи информация за това, че пробиването на обвивката на ембриона чрез лазер задължително би увеличило шанса той да се “захване” успешно за матката. Трябва обаче да се има предвид, че процедурата крие известни рискове.

Тази техника се нарича АН (assisted hatching). При нея се прави малък отвор в обвивката на развиващия се ембрион, което спомага за евентуалната му имплантация на по-късен етап. Но това се налага само когато обвивката на ембриона е много дебела и пречи на “излюпването” му. Когато обвивката е нормална, прилагането на АН може да попречи на успешното имплантиране, тъй като се нарушава естествената защита на ембриона.

АН се прави задължително при предимплантационната диагностика на ембриона. Подпомагането на имплантацията е много по-безопасно, когато се използва “ембрио лепило” или ко-култивиране.