Снимка: iStock
Цитомегаловирусът е опасна инфекция, която се причислява към семейството на херпеса. Подобно на херпесните вируси, цитомегаловирусът остава за цял живот в организма, веднъж попаднал в него.
Той е най-често предаваният вирус от майка на бебе по време на бременността. Според статистиките, 1 на всеки 100 бебета се ражда с инфекцията.
На повечето бебета инфекцията не се отразява негативно, но някои развиват доста здравословни проблеми в дългосрочен план. В много случаи бебетата развиват глухота. При 1 на 750 бебета се случва наличие на различни дефицити.
Какви са шансовете болестта да бъде предадена на бебето?
Тъй като цитомегаловирусът е широко разпространен и около 80% от световното население се е сблъсквало с вируса, повече от 50% от майките носят някакви антитела срещу вируса. По-важното е кога са се сблъскали с инфекцията, защото повечето хора не развиват никакви симптоми.
Най-голям риск за предаване на инфекцията от майка на бебе има когато вирусът скоро е постъпил в тялото на майката. С всеки следващ рецидив вероятността да се пренесе намалява. Повторните активирания на вируса зависят много от състоянието на имунната система – колкото по-слаба е тя, толкова по-голям е рискът от усложнения и косвени увреди в различни органи и системи.
Така че, колкото по-късно след първоначалната инфекция става зачеването, толкова по-малък е рискът от пренасяне на болестта върху бебето. Жените с активна фаза на вируса имат най-висок риск от предаване на инфекцията.
Как става заразяването от майка на бебе?
При възрастните заразяването става чрез обмен на телесни течности – слюнка, урина, изпражнения, сперма, вагинален секрет, кръв, сълзи и кърма.
При бременните жени предаването на инфекцията към техните бебета става естествено чрез плацентата. По време на раждането също може да се пренесе при контакт на бебето с кръв или по-късно чрез заразена кърма.
Как може да се открие наличието на вируса?
За съжаление без да си направите тест няма как да разберете дали сте заразени с цитомегаловирус. Повечето хора не знаят дали са носители на инфекцията, дори да са се проявили някакви симптоми, тъй като те са сходни със симптомите на други инфекции – умора, продължителна ниска температура, загуба на тегло и апетит, мускулна болка, слабост, нощно изпотяване.