Херцогиня на моето сърце

Закъсня ми един ден и реших да отида на доктор. Прегледаха ме с ехограф, но докторът каза, че е твърде рано да ми даде отговор дали съм бременна. По път за вкъщи минах през една аптека и си купих тест за бременност. Направих го и резултатът беше положителен. Не знаех дали да се зарадвам, но ме обзе голяма еуфория, приповдигнатост, въодушевление, но същевременно не исках да прибързвам с радостта, докато не направя поне още един тест, а и докато не чуя окончателно резултата от следващия лекарски преглед. Изгарях от нетърпение да споделя с мъжа ми, но същевременно не исках да му казвам, защото знаех колко силно той искаше да станем родители и не исках да го разочаровам, ако се окаже, че резултатът от теста не е верен, защото все пак беше направен следобед, а и след само един ден закъснение на цикъла ми. Прибрах теста в задния джоб на дънките си и отидох при мъжа ми. Когато ме видя, той ми сподели, че му се струвам някак си притеснена, аз казах, че нищо ми няма и след това той ми разказа за плановете си за нашето съвместно лято – екскурзия из Европа – Австрия, Германия, Люксембург, че даже и на гости на сестра ми в Англия можело да отидем и целия този път с кола! И някак си от езика ми се изплъзна и то троснато – “Не си прави сметките без кръчмаря!” И аз не знам защо се троснах – хем исках това пътуване, хем ако съм бременна, не би било удачно... Първична реакция... А как само исках да му кажа какво ми е... Освен това, исках много да му кажа новината на някое специално за нас място. Имахме две такива – едното беше навън, но до там се стигаше само с кола, а в този момент ние нямахме такава, а другото беше в кантората му – там беше първата ни интимна среща, при която искрите между нас пламнаха. Но как да му кажа да отидем в кантората като вече беше минало отдавна работното време...??? И ето че телефонът му звънна – спешно повикване за работа в кантората и той ме помоли да отида с него – аз естествено се съгласих веднага. Обаче настроението ми никакво го няма – хем искам да му кажа новината, хем не искам да остане разочарован... и едно такова ми е кривооо.... какво да правя и си вървя нацупена. И си мисля непрекъснато за теста и го усещам в задния си джоб на дънките... Свършихме работата /не само тази, заради която бяхме отишли и на тръгване той ме прегърна, в силна и топла прегръдка, хвана ме за дупето и..... напипа предмета в задния ми джоб. ..
– “Какво имаш в джоба?”
– “Нищо!”
– “Хм?! Добре, щом така казваш...”

Аз вече едва се сдържам, ама на езика ми е, ъ-ъ-ъъ-аха-аха да кажа и... ох, не мога повече да се сдържам, ще му кажа, но с уговорката, че това е само един тест..., че трябва да направим преглед при доктор, който да потвърди... и докато си ги мислех тези неща, бръкнах в задния си джоб, вече държах теста в ръката си и го питах – “Знаеш ли какво е това?”. Последва такава вълнуваща и силна прегръдка, без думи... любовта беше навсякъде около нас...
Сутринта като станах, направих още един тест, пак с положителен резултат. После той ми сподели, че при репликата ми за кръчмаря му е “светнала лампичката в главата”. След няколко дни отидохме заедно на преглед при доктор, който потвърди “диагнозата” – БРЕМЕННА 5-та седмица! След няколко дни чухме и мъничкото туптящо сърчице и в следващия момент вече нямаше по-щастливи от нас хора, с омекнали капачки на коленете, сгушени в силна прегръдка, напиращи сълзи в очите и учестен сърдечен пулс!

Все пак осъществихме плануваната екскурзия. Бях 6-ти месец бременна и пропътувахме над 5000км с колата – Австрия, Германия, Люксембург! Пред Катедралата на Люксембургската херцогиня, под звуците на камбанения звън, получих неустоимо предложение да бъда херцогинята в сърцето на моя съпруг и да вървим винаги заедно, рамо до рамо напред като щастливо истинско семейство!

Днес вече се радваме всеки ден, всеки час, всяка минута на малкото ни съкровище Калоян, което вече е на 3 месеца и топли сърцата ни непрекъснато и даде пълен смисъл на живота ни!

Историята е от конкурса на Surecheck – Как точно му казах, че съм бременна.