Две черти

Бяха минали осем години и все още нямахме деца, решихме си каквото е писано – такова!
Спрях и по лекари да ходя вече! Разхождахме се един ден със сестра ми по магазините, говорехме си, харчехме пари. Последно оставаше само през аптеката да мина, за да си купя дамски превръзки и тампони, надявах се да ми дойде, защото ме наболяваха гърдите, а на другият ден пък щяхме да ходим на сбор при майката на мъжът ми – свекървата и там нямаше аптека. Та продавачката ме попита какво желая, аз отговорих, при което тя каза, че съжалявала, но нямали в момента и в следващия миг аз я застрелях, като без да искам от устата ми се изплъзна: “ами дайте ми тогава един тест за бременност!” И сестра ми и продавачката онемяха, но ... си го купих! На излизане не можах да дам логично обяснение защо го направих и се смяхме през целия път до вкъщи. Нещо ме накара и да не споделя случката със мъжа ми у дома. Още вечерта пътувахме за селото, пристигнахме късно, имаше вече гости и понеже се бяхме изморили от път си легнахме. На сутринта реших да ида до тоалетната, която се намираше на двора и между другото да си направя теста – толкова много бях правила през годините, че не можех да си представя как би изглеждал с две черти! Сутринта ставам аз, излизам на двора, а там всички вече станали и пият кафе, поговорих си със свекървата, със зълвата, размених няколко думи и с другите гости, през това време и моят се надигнал и пристига за кафето.
Аз с теста в джоба, никой нищо не знае и се отправям към тоалетната! Направих всичко машинално, както всеки път и си седя клекнала и чакам. Тоалетната обаче толкова тясна, че едва намирам място, за да наведа главата си и да погледна пред мен на земята . Виждам нещо като че ли по-различно, извивам глава в посока на лентичката, трудно ми се отдава, почти невъзможно и като че ли пак нещо по-различно ми се привижда, взимам теста и го вдигам и О, ГОСПОДИ!!! ДВЕ СА, ДВЕ СА!!!! И започвам да крещя и уж не искам да крещя, уж искам само да извикам ей така, просто мъжът си и никой нищо да не разбере, но не мога и крещя: МАЦО, МАЦОООООО, МАЦОООООООООО(така му викам на моя) При което всички гости си помислиха, че нещо лошо ми се е случило и хукват към тоалетната и започват да викат и те: “какво става бе, Стефче, добре ли си бе майко, добре ли си бе како, добре ли си бе МАЦО” Настана такава паника, а аз вътре треперя, рева и викам от вълнение: БРЕМЕННА СЪМ!!! И хората в шах!!! Боже, вика свекървата, наша Стефка влезе да се изпишка и ей на, разбра, че е бременна!
А мъжът ми, той горкия, седи и изглежда тъпо и само ме пита: как разбра бе маце, какво ти стана – той нали не знаеше за теста. Та хората вън, аз все още вътре и си говорим и се обясняваме, голям цирк беше! Целият ден мина във странно гледане, всички хора – включително и моят ме наблюдаваха от страни по странен начин и какво ли си мислеха: това момиче нещо му има, влезе да се изпишка и разбра, че е бременно... а моят мил... той не смееше да повярва, след толкова години, дали не е поредната празна надежда!

Историята е от конкурса на Surecheck – Как точно му казах, че съм бременна.