Ин витро технологията: митове и реалност

Преди 2-3 седмици на посещение у нас беше Луиза Браун - първото бебе заченато благодарение на ин витро технологията, въведена от англичаните Стептоу и Едуардс точно преди 30 години. Оттогава, използвайки тези репродуктивни техники, по света се родиха милиони деца. Точно преди 20 години ние, група eнтусиасти, въведохме тези методи на забременяване и у нас. В момента в България са регистрирани 18 лаборатории за ин витро оплождане и техният брой ще расте. Според нас има няколко въпроса свързани с ин витро оплождането, които чакат своя правилен отговор: Колко са стерилните двойки в България? Могат ли тези репродуктивни методи да решат демографския проблем на страната? Ще бъдат ли достъпни за всички нуждаещи се? Какъв е процентът на успеваемост при тези методи?

Отговорите на тези въпроси често са неточни поради незнание, конюнктура или политически пристрастия. По различни форуми и в медиите се съобщават за двеста до триста хиляди стерилни двойки у нас. Трябва да се знае, че след  като преди 20 години се ликвидираха кабинетите по стерилитет към окръжните болници и, образно казано, всички акушер-гинеколози започнаха да се занимават с този проблем, а и след като приблизително 800 хиляди, предимно млади хора, напуснаха държавата, според мен никой не е в състояние да даде точен отговор на този въпрос.
Искам да подчертая, че не е правилно да се говори за стерилни двойки. Все по-често в „Св.Лазар” идват за помощ  жени и в напреднала възраст, които не са обвързани с брак и желаят да използват дарителски генетичен материал за забременяване. Нараства броят на мъжете, които по собствено желание правят изследвания на репродуктивната си функция.
Още при въвеждането  на тези нови репродуктивни методи се знаеше, че те не могат да решат проблема изцяло, а само в 10-15%. Вярно е, че през годините този процент нарастна и се разшириха индикациите за приложението им. Но в обществото се създава една невярна представа, че това е сигурният и едва ли не единствен път за решаване на проблема със стерилитета.
Последните два въпроса, на които даваме отговор са свързани помежду си. За съжаление тук съществува недобросъвестност, която разбира се е за сметка на нуждаещите се от тези методи.
Години наред  държавата разбира се нехае или, ако реши да помогне, това задължително става по начин, който да унижи достойнството на тези хора. Имайки предвид, че така наречената реимбурсация на лекарствата от здравната каса е само частична и съответно достъпна за малка част от нуждаещите се. А отпуснатите 10 милиона от бюджетния излишък е очевиден политически предизборен трик. С такива единични мерки без цялостна политика не може да се реши никакъв проблем. Това разбира се доведе до там,  че някои  ин витро лаборатории  недобросъвестно обявиха 40 и повече процента на успеваемост, в което прозира едно единствено желание - да се привлекат повече пациенти и да се „усвоят” предложените пари.
 
От три години процентът на успеваемост в лабораторията за ин витро оплождане към болница „Св. Лазар” се движи между 27-30 процента, при положение, че възрастта на пациентите ни е 35-36 год. Причина за високата възраст е, че много от тях са се лекували продължително, включително и с неуспешно ин витро оплождане. Това са приблизително половината от нашите пациенти. Това налага да правим по-малък брой цикли, но да се съобразяваме с времето и индивидуалните желания на пациентите си. Все повече внимание обръщаме на така наречения "мъжки фактор". Той представлява около 50% от стерилитета при пациентите.Ние извършваме ин витро процедури, с които подобряваме бройката, подвижността, морфологията и биологичната преживяемост на сперматозоидите. Това заедно с ICSI метода дава възможност да решим част от проблемите на мъжкия стерилитет. При необходимост или при желание се извършва криопрезервация на генетичния материал и неговото съхранение с години.