Ританки

Аз съм творец.
Звучи нескромно, но така се чувствам и така се доказвам... преподавам танци, измислям хореографии... е, сега малко съм поспряла заради мъничкото слънце, което изгрява в мен. Танцувам мислено. В себе си. И то сякаш усеща това. И танцува с мен... В мен. Преди призванието “творец” за мен беше важно. Усещането, че съм такава ме изпълваше с гордост. Не харесвам консуматорите, не харесвам плагиатите, те нищо свое не могат да сътворят... цял живот се греят на чужд огън...
Ритна ме... ха!...
Немирничето ме предупреждава: “много мислиш, мамо!... още веднъж: “напомням ти, че аз съм твоят шедьовър!”. Усмихвам се. Край мен минават хора и те неволно ми се усмихват... Виждам друга като мен – с коремче, миловидна, грацилна като африканска статуетка. Двете се разминаваме и си кимваме – пазителки на най-щастливата тайна. То си пътува тук вътре- малък астронавт, плуващ през своя сън към светлината. “Да си творец е божествено”, а да си майка? Не е ли нещо повече? И моят малък астронавт е изпратен да ми открие какво. Аз създавам живот, аз творя... съдба... аз... аз... глупаво и егоистично! Вече сме ние, заедно... двамата... всички! Всеки заслужава своето слънце. И слънцето заслужава всички ни. Ние сме любовта и носим доказателството за това! Не искам някои да бъдат благословени! Искам всички да бъдат щастливи! Като мен.
Ритна ме...
Почувствайте го и вие!

* * *

Есето е от конкурса “Чакам бебе”.
Всичко за бременността
Финалът наближава
Коледен подарък
Чудото
Аз отново чакам дете!
Най-нежното докосване от Бог
Щастлива съм, че ми се случи
Мечти и надежди в очакване на най-желания член на семейството
Няма нищо по-хубаво от създаването на нов живот
Няма нищо невъзможно
Никога не съм била така щастлива
Всяка бъдеща майка чувства това нещо
Най-хубавото нещо, което ми се е случвало
Моето дете ще носи българско име
10 хубави мисли за бременността