Няма нищо невъзможно

Моят разказ е може би малко различен, но ми се иска да опиша нещата от малко по-различен ъгъл – от погледа на тази, която искаше да има деца, но лекарите бяха категорични – “Това е невъзможно!”

Още като ученичка забелязах, че в тялото ми започнаха да стават промени, които не харесвах чак толкова – окосмявах се. Според мен това беше велико нещастие, аз се оплаквах непрекъснато на майка ми и когато навърших 20 години и този процес не спираше, тя се съгласи с мен, че се налага лекарска намеса. И ние тръгнахме...

Посетихме гинеколози, ендокринолози и други видове -лози, които ми даваха всякакви съвети от вида “Отслабни с 20 кг и тогава ще говорим”, “Забременей и направи аборт”, “Започни с хапчета, епилация, кола-маска” и подобни ужасяващи ме съвети. Никой не искаше да ме лекува или поне да ми обясни какво става с мен. Докато не попаднах на една специалистка в специализирана акушеро-гинекологична болница, която установи, че имам увеличени яйчници и е необходима операция. Така на 24-25 годишна възраст преживях тежка, коремна, съвсем излишна, с вредни последици операция. В резултат от която получих сраствания и запушване на тръбите. Лекарите отново бяха категорични – “Няма да можеш да забременееш”. Когато с тогавашния ми приятел стана въпрос за брак, аз му обясних искрено, че аз не мога да имам деца. Въпреки това, ние се оженихме и аз отново тръгнах по изследвания. Получавах отново отрицателни отговори . Но аз не се отказвах. Имах силно желание да бъда майка и за това търсех все нови и нови начини. Тогава една приятелка ме заведе при частен специалист. Цялата атмосфера в кабинета му бе различна. Той ме покани учтиво на стола и ме попита с какво може да ми помогне. Аз простичко му отвърнах “Аз не мога да имам деца”. Той се усмихна “А матка имаш ли?” “Имам” – отвърнах. “Е, тогава можеш да имаш деца. Само ако нямаш матка, тогава е трудно”. Беше толкова спокоен и уверен, че това се предаде и на мен. “Направи тези изследвания – отново се обърна към мен Докторът – и ако до това време не забременееш, върни се пак при мен. Но ако забременееш, можеш и да не се върнеш.” “Но това е невъзможно” – ми се искаше да се провикна – трябва да стане чудо, за да забременея точно сега”, но се въздържах и си тръгнах.

Да, аз наистина забременях. Чудото стана, точно както Докторът каза и аз не се върнах при него. И това “невъзможно” дете-чудо тази година ще навърши 17 години.

Пиша ви това, за да мога да предам на тези от вас, които вярват на другите повече отколкото на себе си – повярвайте и на мен невъзможни неща няма. Трябва само силно да искате и да не спирате да търсите начини да постигнете това, което искате.

* * *

Есето е от конкурса “Чакам бебе”.
Всичко за бременността
Финалът наближава
Коледен подарък
Чудото
Аз отново чакам дете!
Най-нежното докосване от Бог
Щастлива съм, че ми се случи
Мечти и надежди в очакване на най-желания член на семейството
Няма нищо по-хубаво от създаването на нов живот
Никога не съм била така щастлива
Всяка бъдеща майка чувства това нещо
Най-хубавото нещо, което ми се е случвало
Ританки
Моето дете ще носи българско име
10 хубави мисли за бременността