Аз отново чакам дете!

Аз отново чакам дете! Даже не ми се вярва. Както си и мечтах – по-големият ми син е вече почти на 10, много неща са забравени, така че тази бременност и раждане ги изживявам все едно, че ми е за първи път!

Но отначало ще ви разкажа накратко за първата ми бременност. Родих, когато бях на 20 години и още от началото предчувствах, че ще имам момченце – Сашко. Първите три месеца страдах от ужасно повръщане, но след това всичко си беше нормално. На втория ден от престоя ми в болницата ми спукаха мехура и след 4 часа се роди момченцето ми. Той не заплака веднага – беше се нагълтал с околоплодните води, но всичко се оправи. А аз заради стимулацията и бързото раждане имах множество вътрешни разкъсвания, които ми ги шиха на живо близо час. Бая си повиках, но веднага утихнах, когато ми донесоха Сашко – изглеждаше толкова сериозен.

Сега съм на 29 години. Бременността ми беше желана, като три месеца подред си проверявах овулацията, бях изпокупила сума ти тестове, но все не се получаваше. Накрая реших да забравя за всичко това и на 8 март ми беше последната менструация. След като разбрах, че все пак се е получило, бях на седмото небе от щастие и едновременно се страхувах, защото съпругът ми отначало искаше детето, а по-късно започна да ми говори, че е по-добре да почакаме с това. Съпругът ми е със 17 години по-голям от мен. И ето че някой “доброжелател” ни подля масло в тигана – видиш ли вече си много стар, живей за себе си и т. н. Ревах безутешно... И след това последва месецът на преживяванията (меко казано). Той ме мъчеше с това, че трябва да направя аборт, че той е твърде стар да става наново баща и че няма да издържи на напрежението. Представете си моето състояние! А след време започна да ми говори, че мечтае за нашето дете, но се страхувал!!! А времето минаваше... Детенцето вече си имаше сърчице... Единственият човек, който ме подкрепи, беше моята майка. Тя ми каза, че докато е жива и здрава ще ми помага, аз да се пазя и да пазя и моето зрънце... А аз още не знаех какво ще стане с мен и тайничко си мечтаех, че съпругът ми ще се вразуми и ще размисли. Казах му, че ако желае да направя аборт, то ще отидем заедно, в никакъв случай няма да ходя в болницата сама. На определената дата бях при майка си и чаках съпруга си за да отидем заедно на аборт. Беше пролет и помня как пееха птичките. И изведнъж заваля силен дъжд. В този момент пристигна съпругът ми и ме попита дали съм готова. Единственото, което му отговорих беше: “И природата плаче заедно с мен, предател такъв!” Вярно, че произнесох “предател” съвсем тихо... Докато се обличах майка ми го попита отново – наистина ли го иска и дали е уверен, че цял живот няма да съжалява за това му желание. Той й отговори, че не е уверен. След това си взех вещите, парите, излязох на улицата и седнах в колата. Бях твърдо убедена, че след това ще се върна при майка си и че мъжът ми ще ме загуби завинаги. Като наближихме кръстовището (наляво беше болницата, надясно – вкъщи) той ме попита дали искам да го направя. А аз просто тихо му казах, че не само аз трябва да взема това решение. И той обърна колата към къщи. Бях едновременно щастлива и нещастна. Нервите ми не издържаха, отворих прозореца и ревах с крокодилски сълзи. След като си дойдохме се скарахме. А след това отидох на видеозон или по-точно той ме закара. И той видя малкото зрънце вътре в мен. Не ми поиска прошка, а към средата на бременността ми каза, че не е искал детето, но така се е получило. Но всичко това вече е в миналото.

След това бременността ми продължи леко. Продължих да ходя на работа. Повръщането ме мъчеше само по понеделниците – най-вероятно като реакция на това, че след сладкия сън през почивните дни, трябваше да ставам в 6 и точно в 8 да съм на работа. Почти не качих килограми. След два месеца летяхме четиримата в Египет – аз бременна в третия месец, синът ми и съпругът ми.

Честно да ви кажа вече дори си мечтая за трето дете. Дали съпругът ми го желае или не – това вече няма значение за мен. Сигурна съм, че отсега нататък всичко е по силите ми и никога няма да предам децата си! Предпочитам да гледам грейнали детски усмивки, а не начумерени устни и осъждащи те очи. Раждането на дете е едно чудо! Затова нека чудесата да продължават! Желая на всички бъдещи мами да не се страхуват от това чудо и да изкарат лека и изпълнена само с положителни емоции бременност!

* * *

Есето е от конкурса “Чакам бебе”.
Всичко за бременността
Финалът наближава
Коледен подарък
Чудото
Най-нежното докосване от Бог
Щастлива съм, че ми се случи
Мечти и надежди в очакване на най-желания член на семейството
Няма нищо по-хубаво от създаването на нов живот
Няма нищо невъзможно
Никога не съм била така щастлива
Всяка бъдеща майка чувства това нещо
Най-хубавото нещо, което ми се е случвало
Ританки
Моето дете ще носи българско име
10 хубави мисли за бременността