Мислите в най-щастливия ми ден

Какви бяха мислите ми по време на най-щастливия ми ден:
1. Сигурно само от уважение не се хилят на валса...
2. Какво ли има в оная кутия с червената панделка?
3. Тая бабичка докога ще реве?
4. Майка ми какво се е разбърборила с моите приятели, сигурно ме излага.
5. Младоженецът ми стои като глътнал бастун, /следва смушкване/
6. Кумът ме разсмива по време на тържествената част и религиозната част, май всички чуха как се изкикотих
7. В църквата е не повече от 7 градуса, с кумата се стараем да не треперим много силно и аз се чудя кога ще кихна преди, по време или след “Да”-то. Ако церемонията продължи още две минути и на четиримата ще ни потекат сополите
8. Брат ми се напива прекалено бързо, преди да е направил повечето снимки, хм какво ли ще излезе /излезе манджа с грозде/
9. Кой е пък тоя чичко, който влетява в ресторанта с шуба, ушанка и целият в сняг? А това бил пощальон, носи спешна бърза телеграма!
10. Бабичката продължава да хълца
11. А, май имало и нещо за ядене...
12. Майка ми объркала местата на гостите и омешала разни юпита с нейния род от Ветрен...
13. Ако мога да си хвана обувките и да ги метна...

Kakata

Оо, мога и да добавя!
Сутринта преди сватбата: хаос в главата ми – Мъжът ми /тогава още в проект/ – мъжко парти в моята квартира. Стаята с главата надолу, липсвали са столове и са седяли и върху: купчина книги – два албума на парцали; тенджерата ми – с изкривено дъно; кашон с дрехи – някой е паднал в него; донесено от вън пънче – търкаля се в краката ми и реча ли да се забързам ме спъва. Ще ми правят прическа! Я па тия – аз да не съм им козунак, я под душа – край на прическата! Щели да ми украсяват косата, щото така, както вече съм я развалила вече на нищо не приличало – я тия изкуствени цветя зад библиотеката – няма ги цветята, а аз ни лук яла...
Бъдещата свекърва, вижда ме в роклята и пита: Ти кога ще се обличаш? Аз:!!!!
После истерия – що не е дълга роклятааааа, що не е точно бялааааа!
11.00часа – церемонията, 10.30часа бъдещия младоженец още го няма, не се е облякъл, не се е обадил и аз се надявам тайно да се е отказал или да се промъква отнякъде, за да ме измъкне от тоз кошмар.
О, имала съм шаферки! Я шаферките дайте онез бонбони! После: Дее са бонбоните дето за ... това кумата.
Аууу, видях си букета!!! Червени рози с тел в дръжките и много тюл. Аз да не съм умряла бе! С удоволствие чакам да го хвърля назад за да видя как ще цапне някой!
11часа без три – спирачки, кола на завоите на 2 колела... – Що не хванем пътя към морето? А бе!
Преувеличавам ли? Не! Още не съм разказала и половината.

Edna

по материали от клуб Романтични души – Dir.bg с благодарност към Kakata и Edna