Различни перспективи на жартиерите

“Да бъде убит с камъни онзи, който е измислил чорапогащника”, със сигурност е мисъл, която поне веднъж е минавала през ума на всеки мъж. Защото чорапогащникът е удобен, но подлото изобретение, което промени света в началото на 60-те години на XX в. заедно с минижупа, пречи... на мъжките фантазии и практически почти свежда до нула шансовете им набързо да плъзнат ръка под полата на жена и да докоснат гола плът... Но навярно малцина допускат, че именно мъж е създателят на съвременния (почти) венерин пояс. Твърди се, че това е Уолъс Каротърс, ръководител на химическа лаборатория на компанията “Дюпон”, макар че същинският изобретател на химическата формула, залегнала в основата на съвременните дамски чорапи е негов подчинен – Джулиан Хил.

Чорапите (и чорапогащите като тяхна разновидност) се превръщат в своеобразен барометър на маниера на живот на всяка жена. В началото на 60-те години на XX в., малко преди “Бийтълс” да се прочуят, и заедно с туиста, роклите започват да се скъсяват. Момичетата искат още удобства и пращат чорапите с жартиерите в небитието, заменяйки ги с чорапогащниците. Освен сатанинското за мъжете изобретение, миниполите “водят” след себе си максипалтата с високите ботуши, феминистките движения, хапчета антибебе...

Чорапогащникът навлезе с твърди стъпки в гардероба на съвременничката ни и властва в него няколко десетилетия независимо че чорапите (понякога с жартиери, понякога – с еластично бие) се опитват да си върнат загубените позиции, но имат кратки победи след малки битки. От началото на 80-те години на чорапите (с еластично дантелено бие или с жартиери) пак се отделя ъгълче в дамския гардероб, особено за “специални случаи”. Но в един от най-новите варианти на 10-те златни правила за прелъстяване на мъже съветът към дамите гласи "... и престанете да използвате чорапи с жартиери и интимно бельо с дантели – това вече не влияе на мъжете...".

Производството на чорапи, чиито дамски вариант в наши дни се превръща в чорапогащи, е древна индустрия. Някои модни историци твърдят, че прототипът на чорапите е създаден в Близкия изток, а историята на жартиера датира от преди 3 хил. години. Според други първите чорапи е плела през деня и разплитала през нощта Омировата Пенелопа. Повечето историци смятат, че египтяните са въвели тъкането, а плетенето е възникнало по-късно. Изкуството на ръчното плетене е известно и практикувано в Близкия изток приблизително от III в. от новата ера.

Повече яснота по проблема дават сведения от XIII в. от Италия, въпреки че тогава чорапите не са били самостоятелен елемент на облеклото. Някои модни историци са склонни да приемат Испания като родина на плетенето на чорапи. Там тази дейност се превръща в изкуство – толкова високо ценено, че държавни посланици правят подарък на английския крал Хенри VIII (1491-1547). А дъщеря му – кралица Елизабет I (1533-1603), е щастлива притежателка на копринени чорапи. По това време в Англия вече започва масово изработване на чорапи. Съвременникът на Шекспир – Уилям Ли, магистър по философия и възпитаник на Кембридж, е изобретателят на плетачната машина за чорапи. Той се влюбва в млада плетачка на чорапи, но тя е толкова заета с работата си, че не й остава време за възлюбения. Тогава той се опитва да облекчи живота и на двамата и през 1589 г. създава машината, която върши почти десетократно по-бързо работата на годеницата му. Трудна е съдбата на изобретението на Ли. Отначало му провървява – лорд Хенскоп го показва лично на кралица Елизабет, но тя не я харесва, защото машината плетяла само груби чорапи, а не тънки копринени, предназначени за аристокрацията. Ли не получава патент за изобретението си. Скоро той създава нова машина, която плете фини чорапи. Но и тя не е патентована в родината му. На отчаяния Ли не му остава друго, освен да приеме предложението на френския крал Анри IV да се пресели във Франция и заедно с брат си се установяват в Руан, където с осем работници започват производство на чорапи. След убийството на Анри IV, с идването си на власт Мария Медичи лишава протестанта Ли от кралското покровителство. През 1610 г. той умира в мизерия в Париж. Така англичанинът Уилям Ли става основоположник на френската трикотажна промишленост. Тъй като обкръжението му, както и той, са протестанти, във Франция са подложени на гонения от управляващите католици. Така основателите на френската трикотажна промишленост са принудени да търсят убежище в Германия, Австрия и в Италия, а официалното внедряване на плетачната машина за чорапи датира от 1656 г. За установяването на машинното производство на чорапи във Франция съдейства финансовият министър на Людвик XIV – Колбер. По негова инициатива в Булон е създадена и първата манифактура, в която работят около 200 трикотажни машини. Едва в края на XVIII в. европейците сменят окончателно шитите от тъкани чорапи с плетени. А когато Великата френска революция заменя кюлотите с дълги гащи и панталони, чорапите отново са обречени на изчезване. От средата на XIX в. в мъжката мода навлизат късите чорапи.

В дамския гардероб процесът е обратен – колкото повече се скъсява полата, толкова по-дълъг става чорапът. Едва през XX в. във външния вид на жените чорапите излизат на преден план и заемат изключително важно място в него. Дотогава за женските крака се е говорело, но те не са излагани на показ, докато мъжките били постоянно пред погледите. За контетата от XVI в. чорапите стават начин за самоизява... Дългите дамски чорапи, прикрепени в коланчета по онова време са знак, че притежателката им е от много заможно семейство. В началото самият чорап не символизира съблазънта, докато жартиерът е изпълнен с многозначителен подтекст – той е границата, над която мъжът може да премине едва в деня на сватбата. Жартиерите правят мъжките сънища реалност. През първата половина на XIX в., когато се появява ластикът, жартиерът изживява своя ренесанс. През 1862 г. на пазара в Париж излиза първият модел на колан с жартиери – ластичен пояс с вързалки. Вдъхновен от това откритие, англичанинът Алф Бройз патентова първите жартиери, прикрепени направо към корсета. Едва през 1912 г. е създаден прототипът на днешните колани и жените си възвръщат възможността да дишат свободно и изхвърлят корсета от гардероба си. Златното време на жартиерите настъпва в 1924 г., когато е открита изкуствената коприна, а тангото провокира култът към красивите обвити с фина материя женски крака. Революция в чорапите и жартиерите обаче прави найлонът. В днешния си вид чорапите се раждат през 30-те години в лаборатория на компанията “Дюпон”. Джулиан Хил бил изследовател, който работел с екипа си за откриване на заместител на коприната. Твърди се, че на откритието му се зарадвали всички освен ръководителя на лабораторията Уолъс Каротърс. Той не можел да си представи за какво би могла да се използва новата материя. През 1935 г. изследователите получили първия найлон, тогава познат като “полимер 6, 6". Две години по-късно било патентовано първото синтетично влакно. Затова името на Уолъс Каротърс се свързва с изобретяването на найлона, независимо че не е истинският създател на формулата на материята. Той бил прекрасен химик, но страдал от хронична депресия. През 1937 г., няколко дни след като жена му му съобщила, че е бременна с първото им дете, той отпътувал за Филаделфия, наел стая в хотел и погълнал голямо количество цианид. След това нещастие “Дюпон” го затрупва със слава и се ражда легендата за него като “изобретателя на найлона”. През 1937 г. е патентован найлонът, а на 15 май 1940 г. започва продажбата на найлонови чорапи. На тази дата твърди се, били продадени 4 млн. чифта. Жените са във възторг от новата придобивка. Но по време на Втората световна война цялата найлонова продукция се пренасочва към военната индустрия, а вече произведените найлонови чорапи са претопени и използвани за военни цели. Кинозвездата Бети Грейбъл публично свалила найлоновите си чорапи и ги продала на търг за 40 хил. щ. д. в полза на армията.

През 50-те години никой не обръщал внимание на чорапогащниците. Те били използвани най-вече от танцьорките и в театъра. Продавали се и в забутани магазинчета като стока със съмнително качество и били пренебрегвани като част от ежедневното облекло. Но в началото на 60-те години фотомодел на име Туиги направила първите си стъпки на модния подиум в Лондон, облечена в къса пола, след което чорапената индустрия прави рязък завой към производството на чорапогащниците. Модните капацитети твърдят, че първият фин обикновен чорапогащник бил произведен през 1965 г. в Северна Каролина. Днешната жена приема чорапогащника почти като даденост и той става императивен атрибут в гардероба й. И тъй като съвременничката ни всячески се стреми да облекчи битието си и да го направи по-практично, рядко се впечатлява от неустоимото желание на мъжете, проявяващо се в определени моменти, да изгорят на клада всеки член на екипите, допринесли за изобретяването на чорапогащника.

Дънковите поли

Мини полата – секси или не?